До Верона и назад…

0

Едно от пътешествията ми ме отведе в града на любовта Верона. Италия е невероятна страна, това, което до този момент съм видяла от нея ми дава пълно основание да вярвам, че един ден може и аз да живея в такава красота… дали обаче красотата на Италия може да я пренесем в България…

Верона е един от популярните градове в страната-ботуш. Преди да тръгна за там прочетох някакви неща в интернет, но така или иначе екскурзията ни беше организирана от туристическа агенция и не си направих труда да се запозная предварително, за да нямам очаквания. Защото много по-вероятно е големите очаквания да те доведат до разочарования. Градовете в Северна Италия си приличат по едно – изключително подредени са и италианският вкус към красивото може да се види във всеки един детайл.

Първата среща и запознанството с Верона се случва на впечатляващия каменен мост над река Адидже. Стигайки до най-големия площад в града Piazza Bra пред всеки, посетил града се изправя величеството на Arena di Verona. Амфитеатърът е запазил в себе си могъществото на Римската империя.

До Верона и назад

Посещаван от много туристи, но и също от толкова подминаван, за да се снимат на нещо като метална скулптура, приличаща на сърце. И от тук ти става ясно, че си попаднал в титулувания град на любовта, която с пълна сила подпомага местната икономика. Междувременно разбираш, че празникът на Верона е не коя и да е дата, а 14 февруари, когато вече по традиция, пък макар и измислена на много места се е превърнал в ден, в който влюбените честват любовта си. Друг е въпросът, че на любовта не й трябва фиксиран ден, защото, когато я има, тя е всяка секунда в нас и около нас.

До Верона и назад

Продължаваме по търговската улицата нагоре, на където върви целия човекопоток на града. От лявата и от дясната страна започват да се нижат магазини на всички световни марки и популярни дизайнери. Меката на модата, биха си казали някой, рай за момичетата тип „Николета Лозанова“. Имаше много от тях и като че ли се надпреварваха с времето, да не би някоя да им вземе ресурса и мъжа в комплект.

Преминаваме през две по-малки площадчета, които са запазили в себе си историята на вековете, условно наречени площада на бедните и площада на богатите. На тези две места, човек може да види културата на хората в този град, минавайки през малкото пазарче, в което можеш да намериш всичко и озовавайки се пред величествени саркофази, които ти напомнят, че човек каквото и богатство да има не може да си осигури вечен живот.

По уличката надолу тълпите от хора стават все по-големи, а въздухът все по-малко. Ясна индикация, че някъде наблизо е къщата на Жулиета, която се е превърнала в забележителност №1 във Верона. Била е построена през 12 век и дълго време е била собственост на фамилия Капелло /Capello/, чийто герб е изсечен на арката на вътрешния двор. Е, Шекспир отъждествил името Капелло с Капулети /това е единият от двата враждуващи рода в трагедията му/. А Жулиета е просто измислена. Но родът Монтеки, от който е Ромео, фактически е съществувал. Неговата къща се намира близо, през една пряка, макар че, не е толкова посещавана като тази на възлюбената му Жулиета.

 

Може би уповавайки се на това, че любовта ще пребъде. Икономическия, маркетингов и пиар нюх на местната власт използват безспорния бестселър на Шекспир и от това печелят много туристи за града. Макар и в първоначалния си вид къщата да не е имала балкон, днес той е там и всяка жена си мечтае да се снима на него.

До Верона и назад

Влизайки в двора пред очите на всеки изниква опашка от хора, които искат да погалят статуята на Жулиета, вярвайки, че това ще им донесе късмет в любовта.

До Верона и назадПремествайки погледа си наляво в самия двор има 2-3 магазинчета, които продават всевъзможни джунджурийки, символизиращи любовта. А между тях- тухлички пълни с малки листчета. Вярва се, че който напише любовно послание или името на любим/а и го остави в някоя от дупчиците на тухлите то ще се сбъдне. Безспорно Шекспир е гений, а геният на местните власти във Верона стига още по-далеч.

Освен къщата на Жулиета, табелките упътват туристите и към нейният гроб (на снимката). Е, тук може и да се запитате как така измислен литературен герой може да има и гроб, но има и много, които без да се питат отиват да го видят и да се поклонят, пред какво и пред кого, остава загадка.

 

И въпреки, че „и до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“, вярата в любовта довежда много туристи именно тук, на това място. А във Верона има много история и забележителности, които остават в страни от масовата суматоха. Макар и за всички местните жители да полагат достатъчно грижи. Безспорен е и фактът, че там българското оправдание „нямам пари за култура“ не важи, защото всички носят културата в себе си!

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Матера - Мъртвия град е жив и дишаМатера: смразяващата история на Мъртвия град

 

Алберобело - приказка без крайАлберобело – приказка без край

 

Тайланд, дестинации, НеаполНеапол – многолик и с южен чар

 

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg