Неапол – многолик и с южен чар (снимки)

0

Неапол трудно може да се пресъздаде на магнит за хладилник. Претъпканият южен италиански град има толкова много лица, че някак си е нелогично да се избере водещото. От една страна десетата най-многолюдна градска агломерация в ЕС оправдава реномето си на шумна, мръсна и опасна дестинация, но има толкова много история, традиции, цвят и колорит, че оставям първото единствено като предупреждение към невнимателните и разсеяните туристи.

Неапол, Везувий

Неапол не е за всеки и със сигурност не е за онези, които очакват лукс, немска педантичност, чистота или спокойни разходки. Определено стилът и начинът на живот на юг от Рим, Флоренция и Венеция, са различни. Тук хората са още по-експресивни, пътните знаци и правила не значат почти нищо. Млади и стари летят с мотопеди, нощем част от шофьорите карат без светлини пред погледите на карабинерите, които сякаш не обръщат внимание на подобни „дреболии”.

Неапол

Улиците в старата част на Неапол са толкова тесни, че от малките балкони сякаш можеш да стигнеш прането на съседа. Атмосферата и живота на неаполските хора са силно изнесени на показ. Историческият център на града е най-широкият в Европа – между местата на световното хуманитарно наследство на Юнеско.

Докато се катерите към замъка Сант Елмо можете да видите поолющените, но красиви фасади на сградите, да си купите парче пица, прясна риба или зеленчуци от сергия на улицата. Сигурно ще чуете шумните разговори по време на обяд или вечеря, кънтящи звучно из тесните преки на града. Напълно възможно е да се поздравите с човек, показал се с цигара в ръка на малкото си балконче или да викате от радост с италианците при гол на любимия футболен отбор Наполи.

Футболът тук е издигнат на пиедестал. Близо 30 години са минали от онзи славен ден през 1987 година, в който Наполи става за първи път шампион с помощта на Марадона, но споменът е повече от силен. Тениската с номер „10” на аржентинската легенда се продава навсякъде, а името му сякаш е магичен код за отваряне на врати и завързване на разговор. Традиции. В Неапол те значат много.

Неапол, Марадона

Именно традициите ни отвеждат в най-популярната и автентична пицария „Да Микеле” . Огромна опашка от желаещи да влязат се извива в 8 вечерта, а напливът не спира до полунощ. На входа гръмогласен италианец раздава билетчета с номера, с които се създава ред за влизане на изгладнелите туристи. След около половин час идва и нашият ред. Вътре е повече от семпло. Сякаш влизаш в закусвалня отпреди демокрацията.

Бели и зелени плочки се редуват по стените, на които са закачени снимки и исторически факти за пицарията, предлагаща само два вида пица от 1870 година. Вътре е шумно, сервитьорите буквално летят край масите, а пицарите с ловки и умели движения оформят тестото за най-вкусното преживяване. Всяка пица е уникална, формата е различна, а вкусът – неподправен.

Неапол

най-популярната и автентична пицария „Да Микеле” в Неапол

Джулия Робъртс, Форест Уитакър, Матео Ренци, Марадона и още куп звезди също са избирали традицията пред лукса в т.нар „храм на пицата”. Храната, кафето и джелатото са важни за Непол и италианците въобще. И сякаш тайната на тези, на пръв поглед, хаотично живеещи хора е да пазиш и претворяваш историята и традицията.

Разходка в археологическия музей или улиците на покрития с пепел за векове Помпей (снимките долу) бързо сменят настроението от лудия градски живот. Пътеките на древния град също са тесни, но са изненадващо пусти. Тълпите от туристи през ноември ги няма, което го прави изключително подходящ за посещение на „ботуша”. Помпей пленява и буквално те захвърля в миналото. Вкаменените фигури на някогашните обитатели те карат да мислиш за това колко нищожни и безсилни са хората пред природните стихии и бедствия. Къщите, термите (римски бани), амфитеатрите, форумите – всичко е останало непокътнато и сякаш е било включено в режим „пауза” за почти 1700 години.

Оставаме в XVIII век, но се отправяме на още едно пътешествие близо до Неапол. Дворецът Казерта (снимките долу), наричан „италианският съперник на Версай”. Седалището на Бурбоните е внушително. Броят на стаите е 1200! Стотици прозорци от главната сграда гледат към градините, в които се открояват каскадно преливащи се фонтани, скулптори на древногръцки музи и километри зелени градини. В парка на двореца се чува конски тропот от файтоните с туристи, избрали този начин да разгледат мащабното съоръжение. И тук времето сякаш е спряло, но е избрало онзи върховен момент, в който бароковото изкуство е достигнало висоти, които три века по-късно спират дъха ти.

Тесни пътища, виещи се покрай морето и „млечната планина – Монте Латари, ни отвеждат и до най-красивия балкон на Италия. Амалфийското крайбрежие. И тук е трудно да определиш кое е най-хубавото място. За няколко часа преминаваме през градчетата: Позитано, Праяно, Амалфи, Атрани и Равело. Почти всяка възможна отбивка е подходящо място за снимки, които без обработка могат да се отпечатват за картички. Цветно, морско, старо и приказно. Усещането, че по тези места са намирали вдъхновение Бокачо, Вагнер, Греъм Грийн, Вирджиния Улф, Тенеси Уилямс и Гор Видал не те оставят безразличен.

Неапол, Амалфи, Позитано, Равело, Праяно, Соренто

Амалфи

Лимончело, още вкусна пица, домашно джелато и обратно към Неапол. След няколко дни, прекарани в Южна Италия имаш чувството, че можеш да очакваш всичко. Доказателството идва на централния площад – Пиаца дел Плебесцито, където стотици военни в униформи репетират под звуците на тъпан. На метри от тях дългокрака италианка се съблича по бельо и се снима във фотосесия на фона на маршируващите войници. Строгата дисциплина се сблъсква с провокативни и еротични кадри.

Неапол, Амалфи, Позитано

различните лица на Неапол на Пиаца дел Плебесцито

Неапол. От плът и кръв. Градът за мен е оксиморон. Хилядолетна история на всяка крачка, заобиколена от бурен съвременен живот. Многобройни паметници и наименование, буквално означаващо „нов град” от гръцки – “nea” – нов и  “polis” – град.

Неапол, Везувий

Неапол и величественият Везувий

Нов или стар? Неапол има много лица, но само за онези, които могат да ги оценят.

снимки: авторът

Ако статията Ви е харесала, насладете се и на другите авторски текстове на Златимир Йочев.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg