Алберобело: приказка без край

0

Да се скиташ по уличките на Алберобело е като да летиш цял ден без умора във времето. Усмивката те води! Само този, който не е усетил духа на странните къщички в южното италианско градче, няма да ме разбере. Усмивката грейва на лицето ти веднага щом зърнеш този бял квартал от причудливи постройки, сякаш строени от смърфове или хобити. Пътят до туристическата атракция, каквато официално е Алберобело от 20 години е осеян със зелени хълмчета, свободно пасящи крави и овце – пълна идилия!

Когато пристигнахме в

Алберобело (albero – дърво, bello – красиво),

току-що дъждът беше спрял. Слънцето аха да пробие с уморени отблясъци олекналите облаци.

Алберобело - приказка без крайПаркирахме като на магия до една от фантастичните къщички (да намериш свободно място за кола дори в края на работния ден и в пика на туристическия сезон си е цяло чудо). След серия индиански молитви към времето поне да не вали се гмурнахме в мини океана от еднотипни приказни постройки. Всяка от тях ни даряваше с различна енергия и разказваше своя история – коя от коя по-интригуваща.

Алберобело - приказка без край

Умилителните къщички са подредени като шишенца в аптека на насладата и удоволствието. Ако някоя от тях не е дюкян за занаяти, магазинче за магнити и бродерии на една кука, то със сигурност в нея живеят хора. Да, истински – от плът и кръв, далеч не приказни феи или джуджета. Обитателите на тези къщички, наречени трули (trulli) или са купили (наели) древната сграда, или им е останала като наследство преди 1996 г., когато този архитектурен резерват е бил приет в голямото семейство на ЮНЕСКО.

Кварталът на „трулите“ в Алберобело носи името Монти, а всички чудни домове са повече от 1000.

От трули в трули нашата българската групичка обикаляше, а лицата ни грееха все повече (може би това разкъса съвсем облаците и позволи на слънцето да огрее върховете на къщичките за отлични снимки).

Алберобело - приказка без край

Любезни, сигурно като древните си обитатели, хората от кокетните трули ни разясниха защо когато навън е топло, в белите къщички с конусовидни покриви е хладно и обратно.

„Стените на трулите са дебели 120 см, изградени са изцяло от камъни. Именно затова когато навън до преди малко валеше и беше хладно, вътре беше приятно. Покривът е от варовикови камъни, покрити с варовикови плочки (керемиди). Под пода на всяка една има воден резервоар. Тази странна архитектура е приютявала цели семейства, които живеели в отворено пространство на дома, разделен условно на малки стаи. Спалнята на децата се е намирала точно под купола на трулата. До там те се качвали по дървена стълба“ –

разказът (на перфектен английски, което е изключително рядко в Италия) е на един от майсторите на магнити и рисунки на трули – Анджело.

Алберобело - приказка без край

Попитах го и за

историята на квартала на малките къщички в Алберобело.

Анджело набързо разказа, че причината местните още от 16 век да строят подобни странни постройки е… избягването на непосилните за тях данъци.

„Самото разглобяване, а след това и сглобяването на трулите става бързо – за ден! Като чуели местните, че от Неапол се задават данъчните, разваляли набързо варовиковите домове и така „като дим“ изчезвало недвижимото им имущество.“

Не пропуснах да попитам Анджело и за отличителният белег на всяка трула – белият символ върху конусовидния покрив.

Алберобело - приказка без край

Гостоприемният и разговорлив италианец сподели, че знаците имат основно религиозно значение. Срещат се и такива и със символите на планетите. На тръгване Анджело ми даде и списък със значението им.

Алберобело - приказка без крайМладият мъж ни изпрати любезно от ателието си, както ни и посрещна, въпреки че не купихме нищо от ръчно изработените сувенири.

Алберобело - приказка без крайОт следващото trulli-магазинче си взех традиционна за този регион на Италия сламена шапка, отново handmade. Заради покупката или не, но ни почерпиха с местен ултра сладък ликьор и с тарали – местни соленки, в които няма яйца (на снимката). Съдържат брашно, бяло сухо вино, зехтин, сол и сух розмарин. Да си оближеш пръстите!

Светло беше на душите ни, „плувайки“ в този океан от трули. Снимките, които направихме говорят сами за настроението и емоциите, с които ни заредиха приказните трули. Приказка без край!

Изображение от Алберобело, което може да използвате според условията на лиценза Attribution-ShareAlike 4.0 International на Creative Commons, който включва (и не само) посочване на автора и цитиране с линк към настоящата статия „Алберобело: приказка без край“ на delo.bg:

Trulli in Alberobello, Alberobello 2016

author: Nikolay Tonev, copyright: delo.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ КРАТКАТА МИ РАЗХОДКА В ЮЖНА ИТАЛИЯ:

Матера - Мъртвия град е жив и дишаМатера: смразяващата история на Мъртвия град

 

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg