Изповедта на един излекуван facebook маниак

0

Имам facebook, следователно съществувам! Не се съмнявайте, че точно така би се изразил Платон в наши дни. Аз го разбрах в момента, в който спрях да съществувам, тоест да съм притежател на личен фейсбук профил. Изтрих го! Дали за да се правя на интересен и различен, или целях по-добре хигиена. Дали, защото губех прекалено много ценно време в безсмислено разглеждане на снимки, видоклиповене, споделяния, несъстоятелни спорове, нямам отговор, но се отървах от цялата тази шлака и… умрях. Съвсем буквално си починах. Да почива в мир профилът ми, не беше лош. Понякога ми липсва, умното му използване и необятността му липсват, но речено – сторено.

Факт е, че имагинерна гума ме изтри от планетата Земя, по–точно във въображаемото ми съществуване някъде там, в екрана.

Първите дни без профил бяха най-тежки. Истинска абстиненция за пристрастената ми душа и натовареното ми съзнание. Бях станал жертва на новата платформа за съществуване. Страдах от болестта на незнанието какво да правя, с какво да се занимавам. Истински горд представител на съвременното общество. И то не че нямам какво да правя, просто мислите ми бяха в мрежата.

Пуснах си „Трейнспотинг“ ей така, за да ми дойде някоя идея как да се справя с моята зависимост. Телевизорът ме гледаше, аз гледах него, а мислите ми все там, в мрежата. Какво ли правят другите? Как ли добре си изкарват там? Сигурно Калин е споделил снимки от уикенда, а Краси е направил поредния осмиващ колаж ФК Левски 1914. Ами интересните публикации кой как се чувствал, кой е тъжен, кой е щастлив? И аз да не мога да ги подкрепя с точните думи, да споделя радостта им с усмивка, приличаща на курабийка.

facebookАми важните протестни групи, политически вечеринки, беседите, ами какво става с Иракли, с паметника пред НДК, с министъра на културата, на икономиката, на финансите, с легализирането на марихуаната, с инцеста, с гей браковете, с гей парада, с Гърмен, с Игнатиево? Какво става с магнолиите на Бойко, с флората на Бареков? Не издържах, знаех си, че не е редно, че съм дал дума пред себе си и трябва да се отърва от тази краста, но… не издържах и го направих.

Почувствах се като Адам, първият човек, който откъсва забранения плод за Ева. Аз не го направих за Ева, не съм и първият човек, може би не съм и последният, но го направих за себе си, защото бях спрял да съществувам в тези няколко дни. Въведох си с треперещи пръсти e-maila,  после паролата и… БИНГО! Всичко си беше там, по старому – каква музика харесвам, какво чета (по-скоро какво съм чел, защото в момента чета предимно фейсбук), какви спортове обичам, милите ми снимки от лятото в Гърция и едноденвната ми командировка в Брюксел, уикендите в софийски паркове, на Седемте рилски езера, на масата вкъщи, на леглото, на фотьойла, на стола, на пианото, на тоалетната чиния. Кеф! Жив съм – си казах и прекарах нощта с трескав поглед и замръзнала усмивка, там, в мрежата.

facebookНа следващото денонощие пак, сърфирах от банята, докато си мия зъбите, от метрото, от подлеза, от работата, от парка, от протъркания от пърдеж диван. Вдишвах свежия електронен полъх на новата реалност и се чувствах „щастлив“. Станах и по-смел. Не ви ли е правило впечатление, че човек в мрежата е като част от тълпата, уж има профил, но е без лице, позволява си неща, които в реалния си живот не би споделил. Започнах да качвам всевъзможни снимки, все по-лични, допуснах мрежата в дома си, а някой я пускат и в леглото си, въпреки „строгия“ контрол. Коментирах, спорих и се карах по различни проблеми, глобални проблеми касаещи обществото. Станах изкуствовед, скулптор, станах спортист, станах финансист, кариерист, културист, атеист, станах русофоб, станах русофил, но най-вече… станах за смях. Не толкова пред другите, а пред себе си. Просто това не бях аз.

В една неделна утрин, нямаше бира и шкембе (говоря за неделя сутринта), а чревно неразположение. Вирус владееше тялото ми, друг вирус съзнанието ми. Събрах сили и разтворих тялото на лап-топа на две. Паролата ми се досещате, че е запаметена. Споделих! Споделих на всичките си хиляда и няколко „приятели“, от които лично познавах – не повече от 20-тина човека, че имам разстройство. Ако трябваше да бъда честен, трябваше да напиша, че е психическо разтройство. Получих цяла дузина коментари, кои подигравателни и хумористични, кои загрижени и сърдечни. Съвети не липсваха, аптекарката пасти да яде! Освен тредционните при този вирус медикаменти, ми бе препоръчан компот от дренки, оцет с брашно, кафени зърна и какво ли не. Осъзнах, че всичко ми е добре известно и, че за да се подобря, трябва да се махна от тая шибана мрежа, синьо-белия фон, който виждах и със затворени очи. Хвана ме срам от себе си. Оставаше само да споделя, че съм си избърсал и дрисливия задник около 10 пъти и да се гръмна. Пак се реших! Край! Пиша на всички ДА ГО ДУХАТЕ и изчезвам, иначе живота ми би наподобявал като онова нещо в тоалетната чиния – дрисня. Направих го.

facebookВтората абстиненция беше по-силна. Удържах месец! В миг на слабост се опитах да вляза, свещения глас на мрежата ми каза, че след като не съм се логвал толкова дълго е необходимо да изчакам… 24 часа. 24 часа е вестник, който чета за половин час, но 24 часа без фейсбук ми се стори смърт. Е, справих се! Устисках! Премахнах го от себе си. Вече повече от две години не съществувам. Чета повече книги, професионално се развивам по-добре, имам търпението да изслушам вече цяла песен до края, спя спокойно. Усмихвам се, като музикант намерих и вдъхновение извън електронни свят.

Разбира се, аз спрях да съществувам! Осъзнах го на първия си рожден ден, откакто нямах фейсбук профил. Получих 100-тици по-малко поздравителни пожелания. Разбира се, от хората, от които трябваше. Не ми липсва суета, но го преживях. Моето дигитално аз, моето паралелно аз остана някъде там, в тъмнината на компютъра ми. Знам, че е въпрос на желание отново да се появя, като мрежата грижливо пази съдържанието ми, но нямам такова, нямам и абстиненция. Чист съм напълно от въображаемия кич. Умрях в един свят, за да се преродя в друг. Майната й на фейсбук реалността, майната и на напудрената й суета и фалшивото чувство за значимост. Има и друга реалност, която за мен е по-добра. Аз нямам фейсбук, но продължих да съществувам.

P.S. Ако сте решили да останете подвластни на facebook един кибик в мрежата дори създаде химн на facebook потребителите. Чуйте го! Той е за Вас! А след това проверете и Вашия facebook психопортрет!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg