Каримунджава – непознатият рай на Индонезия

0

Два часа следобед е. Спешното отделение на Болница PKU Muhammadiyah в град Джогджакарта е все още празно. От една седмица съм в индонезийския град, за да се науча как се реагира в спешни ситуации от местните лекари. Кротко седя на един стол до главната станция на лекарите и чакам да се отворят вратите със следващия пациент. Тук случаите главно са на хора, претърпели ПТП с мотор или някоя започваща инфекция с грипоподобни симптоми, която лекарите винаги приемаха първоначално за Денга (вид тропическа болест, която се пренася от комари и води до треска, обрив, силни болки, наподобяващи счупване на кости).

Индонезия

Колегите, с които сме на обучението – Хорхе от Испания и Франческа от Италия, ми казват, че се организира пътуване до архипелага Каримунджава и дали искам да се присъединя.

Индонезия

– Каримунджава? – запитах се тихо. Дори не съм го чувал. Нямам никаква представа къде се намира. Явно, това ще е поредното приключение, което трябва да приема, без да пресмятам къде, как, какво.

Каримунджава е малък архипелаг на север от остров Ява в Яванско море. Състои се от един главен остров и няколко много малки островчета, повечето от тях напълно необитаеми.

От нашия град – Джогджакарта, който е културната столица на Индонезия, се понасяме с малък бус на север. Крайната цел е малък порт – Джепара, където ще изчакаме сутрешния ферибот за Каримунджава.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Сулавеси – добре пазената тайна на Индонезия и едни от най-странните ритуали в света

Цялата група – италианци, испанци, словаци, румънец, чехкиня, французойка и моя милост се понасяме из прашните индонезийски междуградски пътища. Разбира се,

бусът се оказа тесен за цялата група, та се редувахме кой да седи на пода между седалките. Въпреки това настроениeто беше на ниво.

За това ни помагаше и Фреди Меркюри с невероятните песни на Queen, които сближават сърцата на толкова чужденци, далеч от Европа. Малко по малко, завой след завой, вечерта се озоваваме на пристанището. Навън е пълна тъмница. Разполагаме с няколко каменни пейки и покрив над главите си. Стени на спирката, разбира се, нямаше. То не ни и трябват. И без това навън е жега. Следващите 5 часа тези пейки ще са нашите легла. Добре, че по тавана обикалят гущерчета, та да помогнат с намаляване на популацията на комари!

Каримунджава

Съмна се. Фериботът е тук! Всички сме си оправили багажите. Оказва се, че няколкоетажният кораб е толкова препълнен, че за нас има места само на последната палуба, легнали на земята, на слънцето. Това, обаче, по никакъв начин няма да ни сломи настроението. Приемаме всичко!

Отиваме на Каримунджава!

Корабът потегля. Удобно сме се разположили на палубата. До нас – кафез с папагали, групи индонезийци, раници, чанти, саксии с цветя. От всичко по малко!

Индонезия

Слънцето неуморно напичаше и започваш да се чудиш какво още можеш да свалиш, за да не ти е горещо. Противно на всички общочовешки правила, индонезийците бяха с дълги панталони, суичери и шапки. Това е така, защото ако европейците търсят начин да се върнат по-черни от морската си почивка, то индонезийците търсят съкровената тайна, да са с по-бяла кожа. Всички дрогерии в Югоизточна Азия са пълни с всякакви кремове и мазила за избелване на кожата. Колкото по-бял си, толкова по-добре! Затова и толкова ни се радват на нас. А ако си бял и рус, то моментално се превръщаш в местната атракция и всички те дърпат за снимка за спомен.

ИндонезияВ открито море, вятърът се усили. Корабът започна да се люлее и ставайки да отида до тоалетната, се чувствах така, сякаш съм препил с оризово вино и не мога да пазя равновесие.

Стигайки до коридора, осъзнавам, че той също е пълен с ужасно много хора, които спокойно лежат дори и пред вратата на тоалетната. Няма как. Всеки е заел удобна позиция за 6-часовото ни пътуване.

Пристигнахме! Най-накрая.

Selamat Datang Di Karimun Jawa! – Добри дошли в Каримунджава!

Лъскавата табела ни посреща още от пристанището и ние с радост прекрачваме и стъпваме на острова.

Индонезия

Островът на пръв поглед не впечатлява с нищо съществено. Малки прашни улички. Почти никакво движение. Може би свикнах с трафика в Джогджакарта, всичките мотори, клаксони, хора, а сега тук е тихо и спокойно.

Каримунджава

дворът на кафене в Каримунджава

Минаваме през една малка туристическа агенция, която предлага набор от дейности на острова – разходка с лодка, гмуркане до потънали кораби, шнорхелинг на коралови рифове. Показаха ни карта на целия архипелаг и ни казаха, че могат да ни закарат до който малък остров пожелаем. Ето така се прави бизнес!

Индонезия

На следващия ден минахме през друга малка агенция. От там решихме, че ще организираме един дайвинг ден. Офертата е следната: Вземат ни с малка лодка от пристанището. От там отиваме да се гмуркаме до потънал кораб. След това, на един от малките острови ще ни направят риба за обяд. По-късно второ гмуркане на коралови рифове. Накрая ще посетим втори малък остров, на който живеят двама души. Те ще ни сготвят вечеря и на следващия ден ще ни приготвят вкусна закуска. От там, директно се прибираме на главния остров.

Индонезия

Рибният пазар на острова. Като си избереш риба една усмихната лелка със съмнително чист нож ти я обработва на съмнително чист камък до нея. След това рибата се пече на огън от кокосови орехи.

Всичко звучи чудесно! Докато… Първото гмуркане мина гладко.

За съжаление обаче, единият от гидовете ни дойде и ни каза, че часът е вече 15:30 и е прекалено късно за изпълнение на цялата програма. Ще трябва да изберем между 2 опции:

Опция 1: Отиваме да се гмуркаме на кораловия риф и от там се прибираме на главния остров.

Опция 2: Оставаме на този остров сега да нощуваме и утре ще ни приберат на главния остров.

Ситуацията беше следната: На този остров има 2-ма индонезийци постоянни жители. Живеят в малка сламена къща без врата. Електричество тук не съществува. Чиста питейна вода още по-малко. Ние сме десетина души група.

И малко гущерче си похапна ананас

Разполагаме с 1 консерва кондензирано мляко, 1 ананас, 1 пакет бисквити, 2-3 бири, малко вода. Обърнах се към групата и им казах, че ще сме все едно като в „Сървайвър“. По лъжичка на човек кондензирано мляко, по парченце на човек ананас. Но важното е, че сме на райския остров! Какво повече можеш да поискаш?

Набързо се разбрахме с гидовете, че ще останем тази вечер тук! Те се съгласиха, но допълниха, че останем ли, няма как през нощта да дойдат и да приберат някого ако пожелаем. Островът е прекалено далеч от главния остров и не могат да плават с малката лодка. Приемаме условието и отпращаме гидовете към дома им!

Разпънахме палатките, оправихме багажите, изядохме единствения ананас и изпихме кондензираното мляко. До тук добре!

Двамата индонезийци се оказаха страхотно мили. Бутнаха ни един лист, на който ни помолиха да им напишем основни английски думи, с които да могат да комуникират с други туристи, които идват при тях.

С охота им помогнахме! Те от своя страна ни събраха дърва и ни запалиха голям огън. Слънцето се скри и ние още повече огладняхме! По едно време дойде единият индонезиец с харпун и влезе в морето. Буквално след 20 минути, той се върна с 15-на средни по големина рибки. Всички бяхме смаяни!

През нощта! Да ловиш риба!

Огънят беше поутихнал. Направиха импровизирана скара от бамбукови клонки и сложиха рибата да се пече!

Индонезия

Поогледах се, но никой не носеше чинии, с които да изядем рибата. А и никой не е очаквал, че ще останем на този остров! Видиш ли, единият от индонезийците отиде до близкото дърво, набра няколко листа и пред всеки от нас се намърда едно листо, върху което стоеше прясно уловена и изпечена риба! Една от най-вкусните риби, които можете да хапнете!

Толкова диво, толкова неподправено, толкова истинско!

Нямаше ги 5 звездните ресторанти, нямаше ги звездите Мишлен. Бяхме само ние и природата! И всичко това без грам да имаме общ език с тях. Говорехме с очите ни и с добрината от сърцата ни!

Стана време да лягаме. Всички се насочиха към палатките, само французойката реши, че иска да спи в спален чувал на плажа до огъня. На сутринта тя побърза да ни разкаже какво се е случило! Оказа се, че единият индонезиец е останал да поддържа огъня през цялата вечер. На сутринта с прилива на водата я е събудил внимателно, за да се премести нагоре и да си отспи. Без никой да каже нещо! Точно

на такива места човек си дава сметка как отношенията му с хората могат да бъдат много по-внимателни и грижовни. Все по-рядко показваме уважение, любов.

Още по-рядко се усмихваме, оценяваме малките неща. Живеем за материалното, а не си даваме сметка, че тези двама индонезийци са по-щастливи от половината европейци!

Каримунджава остави у мен един незабравим спомен на природна красота и мило човешко отношение. Такова, което не е наложено от шефа ти, а което идва от сърцето ти. А на индонезийците, сърцето им със сигурност е много голямо!

Тихомир Петковавтор на текста и снимките: Тихомир Петков

 

 

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg