Как да намерим баланса между забраните, предписанията и мечтите? Между зороастризмът (първата сериозна монотеизтична религия в света), суфизмът, шиитския ислям и новата модерност? Между персийската идентичност и предизвикателствата на агресивната в това време арабска племенна култура? Между желанието за свобода в тези условия и примамливата западна материална битност? Такива мисли ме спохождаха по време на моето поредно пътуване в Иран.
Десет дни, в които намирането на такъв баланс е не само труднодостижимо, но и луксозно в някаква степен. Днес страната на ариите (както е преименувана Персия през 1935 г.), е изправена през сериозни предизвикателства. Разломът между младото модерно мислещо население в големите градове и доста консервативната част от него в малките градчета и села, е симптом за неизбежно заболяване. Знаеш, че ще те споходи и въпреки редовните дози аспирин, няма положителен изход. Неизбежност някаква, примесена с фатализъм от източна проба.
На персийската история могат да завидят ред империи. Нейните 25 века говорят за времева протяжност, сравнима само с китайската цивилизация. Изградена върху посветеността на ариите по тези земи (Парти, Мидийци и Перси), империята е била пример за толерантност към малцинствата за времето си. Достатъчно е да споменем само кодекса на Кир Велики от 6 век пр. Хр., в който се узаконява правото на
всеки да бъде равен с другите и да изповядва свободно своята религия –
нещо недостижимо дори днес в много страни. Арабите, толкова силни в тези векове, са изпитали сериозни затруднения, покорявайки Персия. Завоювали я с меч, но не успели да победят умовете на местните хора. Дори много силната ислямска религия е претърпяла в известна степен крушение, загубвайки по тези земи своята първоначална доктрина.
Постепенно персите налагат своя, модифицирана и много по-либерална форма на исляма – шиитския. Днес картината в Иран не е еднопластова. Зад фасадата са скрити многовековни традиции, помагащи за оцеляване в тази враждебна не само метеорологично, но и религиозно среда. Самата локация на страната в центъра по Пътя на коприната, предполага жестока борба за оцеляване през вековете. Контрапункт на всичко казано досега са обаче местните хора. По техните лица се чете една безметежност и духовна свобода. Снимките говорят сами за това.
Смятам да завърша обаче не със забрани или предписания, а с мечтите, като храна за духовно търсещия човек. Всеки разказ за Иран е белязан с мистика от най-висока проба.
В шиитската версия на исляма има история за 11-те имама.
Според легендата обаче, 12-ия имам е проповядвал и необяснимо изчезнал някъде назад във времето. Не се знае къде и дали въобще е умрял. Очаква се неговото второ пришествие. Скоро.
В света на мечтите всяко чудо е демистифицирано. И тъй като знам, че скоро ще се върна, казвам с всичката насъбрана в сърцето любов:
Довиждане, Персия! Здравей, Иран!
текст и снимки: Пламен Узунов
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
