Срещи „случайни“, срещи съдбовни

0

Спомням си един много горещ ден, от тези, които с нищо не се отличават от другите, освен с жега, но във въздуха имаше нещо, което след време разбираш че е белязало този ден и го е направило необикновен.

Стефи СтаменоваБях учителка по английски език и използвах дългата лятна ваканция, за да заработя нещо допълнително. Въпросното лято, моето семейство и семейството на сестра ми наехме малък семеен ресторант в Китен. Годината беше 1992-ра.

Всеки от нас имаше своите задължения и през деня подготвяхме, вечер работихме, докато клиентите пожелаят. Слънцето напичаше жестоко и аз подреждах масите в градината.

Погледът ми се прикова във възрастна жена, която стоеше облегната на оградата. Какво ли прави в средата на юли в 2.00 ч. следобяд? Да не й е прилошало? Стоеше като залепена. Отидох загрижено при нея. Предложих й чаша чай, кафе или вода. Тя отказа всичко. Поканих я да седне. Остана до хладната стена. Донесох й вода. Тя ме погледна и започна тихо да говори. Едва я чувах:

– Ти си много добро дете – промълви тя. – Дошла съм да ти кажа нещо.

Как така да ми каже? Никога не съм я виждала. Откъде знае, че съм тук? Трябва да е грешка.

Бабата не обърна внимание на учуденото ми лице и продължи все така кротко. Беше крехка и нежна жена – от онези, които обикваш от първия миг. Напомняше ми за моята баба.

– Ти – казва, – си родена да говориш пред много хора! И ще говориш пред много хора на високо място и ще те слушат.

– Ама аз и сега си говоря пред много деца и им се налага да ме слушат! Аз съм учителка!

– Не – усмихна се за първи път старицата – ще говориш с микрофон и ще те слушат на различни места.

– Да не би да отида в Парламента? – пошегувах се аз.

Стефи СтаменоваБабата усети недоверието в гласа ми, което никак не я притесни и спокойно продължи:

– Не знам дали е Парламент, но ще говориш с микрофон и хората ще те слушат, защото имаш какво да им предадеш, а гласът ти лекува.

Тук вече не можах да прикрия иронията си и казах, че имам много работа. Предложих й да си почива на сянка, а аз да продължа да работя.

– Ще тръгвам – каза жената, – само да довърша. Ще живееш в чужбина, колата и апартаментът ще смениш, но винаги ще лекуваш с гласа си! Остани си със здраве!

И както беше на стола, толкова бързо изчезна, че не успях да видя в каква посока тръгна. Може и така да ми се е сторило от смесицата от чувства, които изпитвах в този момент. От шок и недоверие, до наивност и изненада…

Да бе, колата ще сменя. Старият Опел си е супер. Като си спомня как скалъпихме парите за него. И апартаментът? С нашите даскалски заплати?

Ще говоря с микрофон. Сигурно на училищните празници!

Три години по-късно започнах работа в радиото. След около година работа, слушатели споделяха с мен, че когато чуят гласа ми се чувстват по-добре. Което, разбира се, ме радваше. Просто забавлявам хората.

Никога няма да забравя слушателка, която се обади с молба за среща. Невинаги приемам тези срещи, но имаше нещо в гласа ѝ, което ме накара да се доверя.

Дойде с огромен букет цветя, прегърна ме силно и каза:

– Стефи, лекарите не можаха да направят с мен това, което ти успя.

– Аз нищо не съм направила. Аз говоря. Хората ме слушат.

– Именно – каза тя. –

Гласът ти – в него има нещо магично, магнетично. Нещо, което те кара да не спираш да слушаш. А словата ти стигат до сърцето!

Тези думи ме върнаха към бабата от Китен, която дойде, за да ми каже това. Тогава се сетих и за микрофона – да, в радиото и телевизията по-късно, където работих много години и сърцето ми още е там. Е, не в Парламента!

Стефи Стаменова

Живях дълги години в Лондон. Наистина сменяхме колите, апартамента също сменихме. Хората винаги ме търсеха, за да говоря. Нарекоха ме „българската Шехерезада„, „гласът, който лекува“ (колко нескромно, преди не бих признавала). Никога не посмях да споделя. Възпитанието ми не ми позволяваше да говоря за успехите си. Исках делата ми да показват.

Тази история пазих дълги години. Реших да я споделя, защото вече съм сигурна, че мисията ми е да говоря, а

нещата в живота не се случват случайно! Има срещи, които на пръв поглед са случайни, но се оказват съдбовни!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg