Прошката е най-добрият лечител

2

Наред с първите думи, които изричаме,  се учим да се извиняваме, но на другите – с причина или просто по настояване на възрастните. Колко от нас обаче, учат децата си да прощават на себе си и да се извиняват на себе си? Да бъдат по-толерантни към собствените си грешки и избори. Изслушваме, разбираме другите, а умеем ли да слушаме себе си, собствения си глас, сърцето си?

Не осъзнаваме колко важно за емоционалното и физическото ни здраве може да се окаже точно умението ни да прощаваме.

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният Ви отец; ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и вашият отец няма да ви прости.“

И така – как да очистим сърцето си от осъждане?

„Не съдете, за да не бъдете съдени!“

прошката, здраве, свобода, Стефи СтаменоваНе трябва ли да приемаме тези думи и за себе си? Ако не сме способни да обичаме себе си – с когото „общуваме“ непрекъснато, как да обичаме другите? Ако не умеем да простим на себе си, как да простим на другите? Ако родителите, вместо да се взират в недостатъците на децата си или да преминават в другата крайност като ги хвалят и възхваляват за всичко успеят да ги научат да прощават и благодарят, ще бъдат възнаградени те, а и обществото ни с едно по-свободно и здраво поколение, защото:

Прошката е здраве. Срещите ми с хората, посещаващи мотивационните ми семинари, са пълно доказателство за това. Тези, които са простили с цялото си сърце на себе си и другите, са излекували не само душата, а и физическото си тяло от раните, които сами са успели да нанесат. Постигнали са резултати, за които конвенционалната медицина няма обяснение.

Прошката е свобода. Тя те освобождава от желанието ти за мъст, от агресията и автоагресията, от злопаметност, от страха да не бъдеш предаден. Няма по-щастлив от свободния човек!

Прошката е сила. Умее да прощава само силният човек, а и прошката дава сила.

Прошката е безгранична. Няма граници, както и безграничната Божия любов. Ако Бог ни прощава за толкова много, как ние можем да не простим на другите за толкова малко?

Когато се научим да прощаваме на себе си за „грешните“ избори, ще разберем че те са били нужни опитности и няма да се обвиняваме за всичко. Ако се научим да си прощаваме, че сме били търпеливи или непостоянни, ще разберем че има причина и за това. Както го наричам „неслучайните случайности“, защото уж „случайно“, а животът ни започва да се подрежда.

прошката, здраве, свобода, Стефи Стаменова

Много често изповядващите християнството се борят с чувството си за вина и се чудят простил ли им е Господ миналите грехове, дори след като вече са се разкаяли. Бог е обещал опрощение и изчистване от всяка неправда. Обещанието се отнася за всеки вярващ/невярващ, защото прошката принадлежи на светиите. Ние като Божествени творения и носещи Божествеността, трябва да се научим да прощаваме на себе си, за да го правим и за другите.

– Кога да започнем?

– От ДНЕС!

И не забравяйте, че прошката може да се окаже най-големият Ви лечител!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



2 коментара

  1. Боряна Петрова на

    Прошката към друг човек съвместима ли е с желанието да нямаш нищо общо повече с този човек? Т.е. ако аз съм му простила в себе си и не тая гняв към него, но не желая никакви отношения повече с него – това означава ли, че съм му простила наистина?

    • Стефи Стаменова на

      Здравейте, Боряна! Когато простите от душа, този човек няма да бъде повече дразнител, а ваш учител. Срещаме тези хора, за да научим уроци и е добре да благодарим. Трудно е, но но е освобождаващо.

Коментирай в Delo.bg