Светлана Ройз: Някои думи на родителите към децата са като „черна магия“

0

В проклятие за децата се превръщат някои думи и фрази, които родителите отправят към тях.

децатаПоколението е принудено да търпи това влияние, което бащата и майката са „завещали“ в неговото детство.

Може да звучи стряскащо, но има изречения и действия, които са като заклинания, с които детето трябва да живее и да преодолява последствията до края на дните си.

Често родителите не приемат като нещо лошо думите към наследниците си, но психологът Светлана Ройз е категорична, че те значително влияят върху детското подсъзнание.

Детският и семеен специалист споделя кои фрази дамгосват съзнанието и подсъзнанието на децата за цял живот, оприличавайки ги на „черна магия“.

„Някой ден, когато и ти имаш деца, ще разбереш…“

Тук има прикрита заплаха, тази фраза е към пасивно-агресивните фрази и звучи като проклятие за подсъзнанието, а именно: „Ще си платиш за това, което ще преживея с теб“. В съзнанието на доста специалисти в работата им с деца и родители тази фраза изплува често. Детето е заплашено от: усещане за нещо лошо, което ще се случи, за чувство за вменяване на вина. Правилното поведение, според Светлана Ройз, е да говорите открито за родителските си чувства: „Обиден съм, гневен, изпитвам болка. Винаги те обичам – във всички ситуации – когато ни е трудно, когато сме щастливи, когато не се чувстваш добре, когато си здрав и дори когато се ядосваме един друг. Знам, че ще си майка (баща) за пример. Любовта, която изпитвам като мое дете ще се прехвърли и към децата ти, моите внуци.“

„Я, каква лоша маса удари детето, нека я накажем!“

Щом наследника ни се удари, примерно в маса, ръб на секция, или друг предмет навън или вкъщи, ние често даваме „обезщетение“ за изпитаната болка като предлагаме „отмъщение“ – да му върнем на „извършителя“, да му покажем що е болка. По този начин възпитаваме детето си да не бъде отговорно за своите действията, довели до този инцидент, да отмъщава за всеки свой дискомфорт и да прехвърля вината. По този начин не учим наследника си на внимание и здравословна грижа. По-правилно е да реагираме с нещо подобно: „Позволи ми да те прегърна и целуна, ще мине удареното. С теб съм! Сигурно много те боли. Бъди по-внимателен следващия път с ъглите“.

децата, родители10 родителски фрази, които разбиват психиката на детето

 

„Ние се изпишкахме, приеха ни в елитна гимназия, имаме шарка“

Забелязали ли сте, че в речника на родителя се забелязва твърде често местоимението „ние“. Това показва, че бащите и майките не чувстват детето си отделно от себе си. Така  подсъзнателно не му позволяват да се отдалечи и някой ден да се отдели от тях. В повечето случаи „ние“ се използва от родители без „собствен живот“ или всизкателни и контролиращи майки и бащи, които искат да остяват „под своето крило“ детето. По този начин следствията могат да бъдат: детето да се превърне в агресивно, услужливо, удобно, упорито, хленчещо, зависимо, боледуващо, нерешително. Твърде често може да страда от алергии, да е уморено. Не освободим ли „Аз-а“ на нашето дете, ще пренесем върху плещите му тежестта на проблемите ни, болестите ни, задачите и трудностите, пред които сме изправени. А това със сигурност може да е свръх натоварване за детската психика. Ето защо е нужно да изваем самостоятелност у детето ни. Добре е да му повтаряме: „Аз съм си аз, а ти си си ти. Заедно сме и винаги ще сме дете и родител. До живот ще си моя дъщеря/син, но сме различни индивиди. Всеки има собствена съдба, потенциал, живот и свои задачи“.

„Ти ще станеш най-добрия певец, инженер, изобретател…“

Застрашаваме ли и с какво бъдещето на нашите наследници? С използването на горния израз посяваме в детското съзнание семена за развитието на перфекционизъм и неврози, ако не покрият критериите ни. Момчето или момичето ни ще се пробва да изпълни нашите очаквания – ще е отличник, ще бъде много активен, но … ще бъде само за да не ни разочарова и да не изгуби вниманието и любовта ни. Възможно е и друго – самото дете да се разочарова от себе си и способностите си, което пък ще го подтикне да открие стабилност в друго пространство – интернет, фантастични филми, дори различни зависимости. Правилната реакция от наша страна: да помагаме за детското развитие, така че да успее да се реализира.

мръсни думиКак да реагираме, ако децата ползват лоши думи

 

„Искам винаги да бъдеш толкова мъничък/мъничка и да си все това сладичко дете“

С тази фраза сякаш сигнализираме детето ни да не пораства, че ще е в безопасност и ще бъде обичано само докато е малко. Има опасност да го направим инфантилно, да окажем забавяне в неговото развитие. Паралелно с организма, нараства и детският страх да споделя зависимостта, самотата на родителите си. Оставането му в един илюзорен свят води до ранна раздяла, преждевременно узряване, дори агресивност. Съветът на специалиста е да изричате гласно: „Всяка година от твоето отглеждане ми доставят радост и щастие. Гордея се с всяка всяка твоя предприета стъпка. Искам и ще ти позволя да бъдеш различен. Ти си най-доброто дете за мен. С теб всеки ден е празник, а всяка следваща година от живота ти има своя чар“.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg