За човешкото безбожие

0

Беше преди няколко години в живописното полу пусто село Тешово – кацнало на непристъпен високопланински хълм на предела между Пирин и Родопите. В мразовитата неделя кметът с охота отключи дебелата дървена порта, разведе ни гордо из храма и ни изнесе увлекателна беседа за историята на някогашните фамилии от ковачи – най-богатите в Беломорието, които с лични средства построили църквата като точно копие на „Св. Димитър“ в Солун, но добавили Часовникова кула и килийно училище.

„Само иконостасът не качвайте в интернет! Снимайте го за себе си, но не го споделяйте, защото непрекъснато ни обират. Явно си набелязват иконите по снимки и ей тия дупки в иконостаса виждате ли ги? Това са откраднати икони. Останаха само дупки – дупки на човешкото безбожие!“  

Сетих се за болезнената, горчива нотка в гласа на кмета, когато през седмицата стана ясно, че умишлен пожар е изпепелил иконите в параклиса „Св. Георги“ над Сопот. Обикновено за такива истории слушаме в новините, където на потресаващи кадри се вижда как фанатизирани активисти на Ислямска държава рушат антични произведения на изкуството в различни арабски градове, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

икониДействията в Сопот обаче, се случват в началото на 21 в. в развита, цивилизована държава, член на ЕС. Държава, която претендира да има утвърдени ценностни устои, да уважава историята си, да пази религията си и да знае, че всичко което е тя днес, се дължи на поколения, които са пазили ревностно вярата и нейните символи и са вградили себе си в общото усилие да ни има като нация и като човеци.

Да запалиш икони е като да посегнеш на учител. Като да кажеш на детето си, че Яворов не е важен. Като да му дадеш пари, за да си купи матурите. Като да наръгаш момче в парка само защото е от противниковия футболен отбор. Като да прегазиш дете с джипа си в пешеходна зона и да получиш 6-годишна присъда. Като да биеш новородено по главата с пластмасова бутилка, защото плаче. Като да летиш със 180 км/ч по Цариградско шосе. Като да удариш в стената премръзнало коте.

Всичко това за жалост е част от пропиляната ни ценностна система днес. Тази, която загубихме, докато бяхме заети да се мразим, да кърпим всекидневието, да печелим много пари, да емигрираме или просто да бягаме в паралелна реалност.

Истерията на днешния ден, децибелите на чалгата и агресията, шумотевицата на измамната суета, фалшът в общуването, лесните победи и трудните полагания на усилия, робуването на материалното и снизхождението към доброто – всичко това логично доведе и до паленето на икони. Следващата стъпка е рушенето на храмовете. А след нея нищо повече няма да има смисъл…

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg