За Роби, Джъстин, Зейн или когато 1 е повече от 5

0

Едва ли ще Ви изненада твърдението, че музиката и като цяло изкуството в наши дни е преди всичко бизнес, шоубизнес, индустрия, която генерира толкова пари, че взима челните места след бизнеса с наркотици и оръжие.

George Michael, Джордж МайкълЩе направя една препратка към изказване на големия Джордж Майкъл, който в не много далеченото минало заяви, че с музиката е свършено. Свърши се тогава, когато големите звукосазписни компании взеха всичко в свои ръце. Като казвам всичко, имам предвид абсолютно всичко, дори онази магическа част, която наричаме творечество. Смело твърдя, че към момента ТО /творчеството/ е подчинено на индустрията, тоест тя не е следствие на НЕГО, а то е някъде там в нея, ако изобщо го има.

Quincy Jones, Куинси ДжоунсЕдна друга знаменита личност в съвременната музика – композиторът, тромпетистът и великият продуцент маестро Куинси Джоунс каза в средата на 80-те, че не след дълго музиката ще започне да се слуша с очи, а не с уши. Мутацията на най-великото от всички изкуства, по мое мнение, е разочароващо очевидна, следваща низходящата тенденция на опростачване, несъстоятелност, все по-ниска художествена взискателност.

В тази статия реших да обърна внимание на вокалните групи, така наречените „boy” формации, идята на тяхното възникване, тяхното развитие, предизвестена смърт и вторичният продукт след тях. Примерът не е един. Всички знаем TAKE THAT, a ако паметта Ви се затруднява, няма начин да не се сетите за Роби Уилямс. Всички знаем и N-SYNC, ако пак не се сещате, то няма начин да не сте чували за Джъстин Тимбърлейк, олицетворение на съвременния поп идол, модерната икона на модерната музика. Ами Ронан Кийтинг от британската сензация от края на 90-те BOYZONE? А какво ще кажете за последния подобен случай – Зейн Малик от тийн експлозията ONE DIRECTION в последните няколко години? На мен ми прави впечатление, че все по-осезаемо и стремително един наложен модел от петима добри изпълнители се редуцира/оптимизира до един. Оптимизация на разходи, повишаване на печалбата. Просто е нали?

В края на 20-ти век компаниите решиха, че има свободна ниша, неизползвана златна възаможност. Публиката имаше нужда от момчешка група, сладникави тинейджъри поне с минимална доза талант, които да задоволят интереса на капризния и отегчен зрител/слушател. Подборът е жесток и следва определена стратегия. Момчетата са различни. Един е кюсе, друг е с брада, трети синеок, четвърти с тъмни очи. Единият е малко хулиган, другият – много романтик, има груб мачо, или откровен гей. В бой бандите има цвят, има конфликт, има виц. Не отричам, че има и талант. Всички тези групи имаха своите успехи, но пътят им някак беше предначертано кратък. Точно толкова, колкото да задоволи интереса на потребителя/консуматора и да му омръзне. А и да ръководиш група е по-трудно, отколкото да моделираш и управляваш един човек. Петима души, означава пет различни мнения, пет различни характера, означава и за тях самите хонорар разделен на 5, означава КОНФЛИКТ. Разбира се музикалните продуценти имаха решения за това. Просто хващат за ушите един от групата и го извисяват до небесата. Правят го новия Елтън Джон или Джордж Майкъл и бизнесът продължава с пълна сила.

Помня и до днес как моите съученички как въздишаха по Марк от въпорнсата група Take That или Гари! Ето защо изборът новата поп звезда да бъде Роби Уилямс малко ме изненада. И ако при N-SYNC, BOYZONE и ONE DIRECTION си личеше, че Ронан, Джъстин и Зейн са най-отличителните в съставите си, то Роби Уилямс си беше неочакван продукт, лично за мен. Но професионализмът и талантът му са доказателство, че някъде там, някой музикален продуцент знае какво прави.

Връщам се на тезата, че с един се работи по-добре, отколкото с петима. Най-великата група на света, парадигмата, върху, която е разположена съвременната музика – THE BEATLES са първият пример за продукт, от който ще се печели, но и продукт, който носи наслада. Джордж Мартин е знаел какво прави, но е бил музикант. Сегашните му колеги продуценти са по-безмилостни и се интересуват все по-малко от изкуството вътре, отколкото от изкуството да продаваш. Работата на един артист е в студиото, там се прави изкуството, там се записва изпълнението, видеоклипът… аудиозаписът е това, което го продава.

The Beatles

Когато обаче, музикалната компания ти каже и какво да свириш, тогава става тъжно. Тогава става подобие на чалга RNB с много хълцания, с много плът, опростен ритъм, почти никаква хармония и художествена стойност. При целия си талант Джъстин Тимбърлейк е пример за това, как един талант може да звучи отчайващо. Но когато това се върти по радиото, ти просто го слушаш. В създаването на 1 песен, музиканти се заменени все по-често от компютри, балетът – от видео стена, артистът – от конформист, а изкуството – от бизнес. Някой бой банди не продължиха, като EAST 17, WORLDS APART, BACKSTREET BOYS или последвалите ги BLUE и WESTLIFE, други се опитаха да напомнят за себе си NEW KIDS ON THE BLOCK, но… почти неуспешно!

Може би и по-добре, но последният мохикан е Роби Уилямс. Всичко друго ПОП СЪВРЕМЕННО е един голям компромис. И все пак се надявам да разберем, че музиката не е само бизнес… нещо повече е!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg