Влаковете и гарите имат нещо много общо помежду си. И то не са релсите, разбира се, не и така нареченото БДЖ. За мен общото между тези две звена на железопътния транспорт е голямото количество.
Влаковете познават всички гари, а всички гари познават всички влакове. Тук има един невидим проблем. Влакът решава коя е неговата гара! Дори да е за Чирпан, може да продължи до Бургас, но гарата в морския град няма как да отиде до Чирпан, за да срещне своя влак.
Общото е, че дори свободата на влака е като свободата на българите – няма я. Вече споменах, че влакът може да продължи, обаче това е лъжа. Ако беше за Бургас, можеше да спре сам на Чирпан, я ще се развали, я ще му свърши дизела, я ще прегрее… Все ще се случи нещо и ще се откаже от пътя, още на Чирпан. Но когато машинистът е в кабината, той няма как да продължи сам, както и машинистът няма как да тръгне сам без влака на гръб с все пътници. Глупаво е!
Трябва да се знае, че същото на 100 процента е и състоянието на българската свобода. Имаш право на отказ и да умреш, но не и да имаш желание и да продължиш. Машинистът е този, който решава дали да продължиш или не. Във връзка с това, бих споделил и моите лични виждания колко некадърни и властни са нашите машинисти. А кому е нужно? Само на тях! Само машинистите имат облага от това да ни спрат на Чирпан, те взимат парите от пътниците, а ние сме само задвижващата, работещата, неоправданата класа. Не е приятно да се говори така, сякаш сме добитък, но истината боли.
Машинистите са тези, които ще кажат какво да правим, тъй ли? Да им се оставим ли? Те по-силни ли са? По-какви са? По-инакви? Не мисля! Твърдо не! Категорично заявявам, че машинистите без задвижващата сила, без нас – влаковете, нямат какво да правят. Ако пък всички влакове спрем едновременно, ако направим така, че всички да прегреем и изпушим заедно? Тогава ще видим края на много машинисти, няма непременно всички да бъдат сразени, но щом изчистим 80%, другите 20% сами ще побягнат.
А гарата ли? Гарата в Бургас е нашата цел и само от нас, ако сме обединени, зависи дали ще я стигнем, но ако сме разделени – съдбата ни е в ръцете на този, който кара влака.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
