Честит първи сняг, скъпи винетки

0

Идеалистичната зимна картинка, съдържаща гледката към хладната чистота на първия сняг от уютния фотьойл до прозореца и пред камината има сериозно разминаване с реалността. Закъсали автомобили, премръзнали хора, ходещи партизански измежду дебнещите падащи висулки, дълбока изненада в плочките или хлъзгавите тротоари. Снегът не е така чист, както съвестта на управляващите, а хорските надежди за оцеляване нямат нищо общо с току-що отминалата празнична еуфория. Без пари и надежда студът и снегът от приказките само засилват усещането за мизерия.

Неприятното усещане обаче расте и от факта, че от първи януари тази година винетката за ползване на републиканската пътна мрежа струва 100 минус 3 лева, а пътищата ни не струват и пет пари. Освен всичко друго, първият сняг ни изненада отново. Въпреки прогнозите, въпреки подготовката, въпреки всичко. Да им се начуди човек, сякаш живеем на екватора и сняг пада за първи път. Не, че не гледам новини и не знам, че и в „по-бели“ държави става същия блокаж понякога, не че съм песимист, макар че е логично да съм точно такъв, но 10-15 см снежна покривка да блокират Варна звучи като, че в тая държава няма снегорин, няма специална служба, няма човешки фактор, абе звучи си сякаш няма държава. Не се случва за първи път, няма и да е за последен, уви, но след значителния скок на винетката, ми се струва много перверзно да се наакаш точно 3 дни след влизането й в сила, точно за първия сняг.

Изцапахте здраво снега, господа управляващи, да знаете. То не сме и очаквали друго, де. След като ни хранехте дълго време с асфалт, сега решихте да ни разквасите и със сняг. Мерси, да Ви се връща и на Вас през Новата година, в която сте заложили не един и два капана. Но въпреки че ги пазите като свещена масонска тайна, не е трудно да се досетим, че изненадите няма да са приятни.

Както да очакваме по-голяма гражданска отговорност? Защо не! По-високи данъци като цяло? Защо не! Увеличаване цената на тока след освобождаването на пазара? Защо не! Ама за това ще почакаме малко, че да не би случайно в студените месеци да Ви поискаме главата. Напролет. Има време, а другата зима ще му мислим. Всъщност, няма какво да му мислим. Ще се каляваме, ако не умрем от студ. Нека не забравяме и за „сериозния“ скок на минималната работна заплата, а за капак пък депутатската заплата е вързана точно с минималната и не щеш ли и тя скача. Ей такива неща ни чакат през новата 2016 година.

Надежда вече липсва, остава ни само да оцеляваме. Твърде примитивно, но дяволски реалистично. Няма утре, няма вдругиден. Живеем ден за ден. А зимата е благоприятно време за революции, но човек е вече толкова опитомен, че се радва просто на подхвърлен залък и погалване по тиквата, след което е готов за дресировка, колкото и унизително да звучи.

А винетките са тук и сега на „специална цена“ в една специална страна. За справка само да добавим, че левовата равностойност на швейцарската пътна такса е приблизително около 70 лева, при минимална работна заплата около 5 000 лева и нагоре. Сравненията са излишни. Ние живеем в различни светове или казано по-правилно едните живеят, другите оцеляват.

За много години, мили винетки! За много години, Бойко и Сие и честит първи сняг.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg