Тъжно е

0

Тъжно е. Слънцето угасва и намалява с всеки изминал ден. Залъгваме само себе си, премествайки часа с един назад, вярвайки, че ще го удължим. Тъжно е. Не можем да излъжем себе си. Не можем да удължим нито деня, нито живота си. Докато не ги осмислим. Тогава дължината няма да има смисъл.

Тъжно е.

Дори позлатените есенни листа ни въздействат с угасващата си красота, само докато ги гледаме за миг. Защото в следващия, отроненото златно листо ще падне на земята и ще бъде стъпкано от нечия мръсна подметка.

Тъжно е.

Абсурдно е да се надяваме някой да плати за хаоса, който се е настанил интернационално, въпреки астролозите. Но да живее Нострадамус! Ако тълкуванията на неговите предсказания се изучаваха от дипломатите, ако дипломатите изучаваха повече от история и политика, и дипломация, щяха да знаят как да разрешат по-лесно и по-правилно възловите общочовешки съвременни казуси като преселението на народите и „Третата световна война”.

Тъжно е.

Абсурдно е да се надяваме аз и ти, и той, и тя, и те, да променим света. Дори и да приемем „Предай нататък доброто на следващите 10 човека”, пак няма да успеем. Защото е утопия. Защото докато спасяваме с вярата си десетима, стотици потъват. Буквално.

Тъжно е.

Да мислим за живот на Марс, Венера или пък на някоя друга планета от друга галактика, докато не ценим смисъла на живота тук, на Земята. Не ценим живота тук, защото не разбираме и не толерираме различията си. Как тогава ще оценим и ценим различната форма на живот, когато в близко бъдеще официално ще я открием?!

Тъжно е.

Но е истина. Живеем в свят, изпълнен от тъга. Изпълнен от неудовлетворение, завист, омраза и нетолерантност. А глобалният виновник за това, е глобализацията. Виновник е науката. Виновник е интернетът. Виновник е човешката амбиция да постига повече, и повече. Виновник е това, че ни се втълпява това да не се чувстваме физически и психически съвършени. Виновник е това, че материалното стои зад всичкия постигнат досега прогрес, в която и да било област. Зад всеки един експеримент в името на човечеството, в името на човешкото здраве, стоят материалните интереси на някого.

taga3В глобален аспект тъжното е това, че аз и ти, които четем тази статия, сме все по-малко. Защото сме изчезващ вид. Защото хората, от които зависи физическото и морално оцеляване не само на нациите, но и на планетата Земя, дори нямат време, сили и желание, да четат теми като тази. И това е най-тъжното.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg