С по-малко Ботев и Вазов в учебниците? Може. Но защо?

0

„Твърди, казваш, твърди са сърцата,

твойте песни отзив не намират,

твойте сладки блянове в тълпата

ек не срещат, тях не ги разбират.“

Това е едно от най-специалните за мен стихотворения на Иван Вазов. Казва се „Поету“, посветено е на Пенчо Славейков и не е част от учебната програма по литература. Същата онази, която с всичките й ретроградности и несъвършенства ме научи да пресявам “задължителната литература“ от моята си – литературата, която сама ще открия, въпреки учебниците и към която ще се връщам винаги, когато имам нужда да пребродя повторно трънливата пътека към моето истинско „аз“.

Вазов, Под игото, БотевИван Вазов и Христо Ботев, признавам, рядко са сред препрочитаните от мен автори. Няколко пъти съм се връщала към „Тютюн“ /който също се обсъжда за отпадане от учебните програми по подобие на Вазов и Ботев/, но нито веднъж към „Под игото“. Препрочитах Яворов и Вапцаров, но никога Ботев. Не ми се дълбае сега над екзистенциалния въпрос „защо“. Може би Вазов е твърде каноничен, а Ботев твърде назидателен. Може би Вазов е трудна хапка за еднократно преглъщане, а Ботев – твърде високо мерило за днешните обществени низини. Може би пък „Под игото“ е просто тромава литература, а публицистиката на Ботев – ненужно актуална и днес… Каквато и да е причината за не-препрочитането, тя не може да е причина за непознаването на двамата автори.

Вазов, БотевЗащото първата сцена от „Под игото“, в която чорбаджи Марко е събрал цялата си челяд под лозата, както и „настане вечер, месец изгрее…“ са сред онези литературни образи, които формират националната памет, изострят националното чувство и неминуемо въздействат всекиму, за когото „България“ не е празна дума.

Отново тези дни се притопли темата с „рязането“ от учебниците на Ботев и Вазов. Според мнозина – предизборно и с цел обслужване на електоратите на патриотарските партии. Истината е обаче, че отдавна над „Аз съм българче“ тегне сатрапа на министерските люде. А по време на служебното правителство на Марин Райков и после на правителството на Орешарски се заговори за цялостно прекрояване на литературната програма, от която да отпаднат „Хамлет“ и „Илиада“, да се добави „Антигона“, да се разшири „Ромео и Жулиета“, да се съкратят „Под игото“ и „Епопея на забравените“, да отпаднат „Чичовци“, „Дядо Йоцо гледа“, „Тъгите на България“, „Пряпорец и гусла“, „Сливница“, „Елате ни вижте“ от Вазов, а от Ботев да не се изучават „Майце си“, „Моята молитва“, „Борба“, „Делба“, „Елегия“, „Хайдути“.

Все още си спомням смаяния поглед на великолепната моя учителка по литература в Немската езикова гимназия – Анна Йорданова, когато попита едно момче от класа чел ли е „Тютюн“ и той невъзмутимо отговори: „Да, по-важните моменти“. Как точно момчето бе разбрало кои са по-важните моменти остана пълна енигма. Факт е обаче, че и до ден днешен много от зрелостниците в България завършват средно образование, без да са прочели от начало да край нито едно от обемните литературни произведения, а матурите се взимат на база на литературни откъси, по спомени от wikipedia и зазубрена критика.

Позицията, която ще заема, не е популярна. Допускам, че ще бъде тълкувана като провокация към националното самочувствие и ще предизвика недоволство и остро възмущение. Но според мен литературата е жива материя. Тя не е паметник, нито е храм, в който е забранено да се пристъпва. Нужда от промяна в учебните програми по литература определено има, защото новото, глобално време е твърде динамично, мобилно и налага свой ритъм, свой прочит и своите умозаключения. Но тази промяна трябва да се случи след сериозен и задълбочен дебат – не в анонимни експертни групи на някакви ведомства и не по предложения, забулени в тайни. Защото литературата учи да имаш позиция. И когато „режеш“ или добавяш нещо от нея, трябва да можеш поне да го обясниш.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg