Високо самочувствие, много мускули, татуси, ланец на врата и прилепнала тениска, за да очертава релефа. Задължително има смартфон, който си е купил, за да си изтегли двете приложения за социален живот– вайбър и фейсбук. Изкарва официално на вечер по стотина лева, които веднъж в месеца харчи за няколко бутилки уиски, салфетки и всички екстри, които са достойни за „тузар” като него. Обсъждат го в междучасието в училище, а по време на час пишат за него в чата, защото е по-интересен от урока, който преподава учителката. Той е охрана в дискотеката и всички тийнейджърки, които не са се ориентирали към някой футболист от училищния отбор, го свалят. Пуска ги без такса за входа и задължително им урежда маса с три стола, за да може да се чувстват „яката работа” и купона да върви на макс – алкохол, цигари… и какво като нямат 18 – „животът е един и трябва да се живее”, а „мама и тате са супер, защото ме пускат навсякъде, а аз си правя каквото си поискам”.
Той си купува нова кола, в която вози всички най-вървежни мацки в града. Вози ги навсякъде, на предната, на задната седалка… Спира до нонстоп-а, за да им купи цигари и кафе и започват да се редят мислите -„О, влюбена съм!”, „Сега всички ще ми завиждат затова, че съм такава късметлийка”, „Дали да не отидем в мола да ми купи нещо и след това да дразня всички интригантки и лицемерки”. Никой не го пита как си е купил последния модел на Мерцедес със заплата от 1000 лева, а май и никой не го интересува.
А от другата страна стои майка със сенки под очите преживяла поредната си безсънна нощ в мисли как да помогне на детето си, което харчи всичките си пари за наркотици. И нито боят, нито наказанията, нито забраните помагат вече. Детето й обаче не е само – и приятелите му правят така, просто защото е яко! А и купонът не става без да си взел малко „багаж”. Но партито може да завърши и в някоя комуна, с умрял от инфаркт баща, защото не е успял да понесе пороците на детето си, майка ровеща се по кофите, с надежда да намери коричка хляб, без бъдеще, без вяра и без багаж.
Журналисти се опитаха да разследват Него, но попаднаха на Тях, и ги биха, защото Те са много, повече от армията в държавата, защото са част от системата и на никого не му е удобно да ги разследва. Все пак става дума за пари, а животът не струва пари. Откога безценното стана безполезно?!
Той е политик. Грижи се за семейството си, както повелява доброто възпитание. Всекидневието му е запълнено със срещи, преговори, дебати за бъдещето на хората, които са го избрали и са му позволили да съсипе образованието на децата им, здравеопазването, икономиката, сигурността и културата. Работата му не позволява той да изглежда зле, а марковите му обувки и елегантните му костюми действат като афродизиак на голяма част от симпатизантките му, които по време на предизборна кампания ползва за раздаване на дипляни и брошурки. Той е добър и честен човек, но последното качество го губи заради работата си. Двете му по-млади любовници са достойни за корици на еротично мъжко списание, но поддръжката им е скъпа. В свободното си време заедно с приятели и колеги знае, че безнаказано може да си поръча някоя пластична студентка, която няма нищо против да изкара допълнително някой лев. Затова Той се принуждава да търси пари извън официалната си заплата. (Хм, сигурно така се е родила корупцията и… пак жените са виновни.)
Той беше/е дясната ръка на президента, понякога му помага и с лявата. Хвали се, че има във всеки град по една „златна рибка”, на която може да се обади и да му изпълни желанията. Там високо стои Той, човек от каймака на властта, а там на същата земя са стъпили и Те – хората от народа – гладни, бедни, обезверени, но готови да отидат и да го изберат – отново и отново за поредните няколко лева, които същият Той им взе преди години.
Той е световноизвестна звезда. Дойде в България, но не хареса българските проститутки, които му поръчаха. Предпочете да излезе на дискотека и сам да си намери, по негов вкус. Явно вкуса на българския мъж е различен от този на техните себеподобни, които живеят малко по на Запад.
Той беше прецакан от живота още от раждането си, поне така си мислеше, но все пак беше щастлив. Започна работа в голяма компания и нещата се подредиха. Така се подредиха, че България му беше много малка и замина да работи на Запад, за повече пари и да направи живота си по-подреден. Ожени се, има и две деца, които не е научил да говорят български, защото според него няма смисъл. Той не иска никога повече да се връща в родината си, освен за някоя и друга евтина почивка all inclusive.
Това са двете най-масови класи („бедните”и „богатите”) в България, това е взаимодействието между тях. А средната класа… на тях не им остава нищо друго да покажат по един среден пръст и да продължат по пътя, който всеки ден извървяват, за да стигнат до същото място, до което стигат всички останали накрая!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
