На лов за дребни хищници, а едрите?

0

След наказателната акция на Околовръстния път в София, при която невинно момче стана жертва на агресията на селски кикбоксьори, МВР започна да излиза от зимния си сън. Разтегнаха се хубаво униформените, удариха по някоя прозявка, пуснаха си по едно кафенце, захапаха небрежно цигара и запретнаха ръкави. Да не си им насреща направо.

Ври и кипи РАБОТА – дума, превърнала се в антоним на силовото министерство. Под прицел са всички хора, ползващи лична охрана. И се започна от панелните плъхове в Люлин и Младост, броящи по стотачка на по-набитите си квартални приятели, за да респектират посетителите в софийските чалготеки и най-вече тези в Студентски град, та чак до мутричките на дребно, явяващи се келнери в престъпната наркосхема в столицата.

Каква е целта на занятието, господа ченгета? Да съставите поредния безмислен списък, който ще седи до пожълтяване в някоя канцелария или просто да си заслужите поне малко от малко месечното възнаграждение, защото за много от нас е изненада, че Вие изобщо получавате такова. Може пък да искате да забраните личната охрана? По-лесно е да забраните съществуването на нормалните, обикновените хора, така няма да се стига до подобни неудобни за Вас ситуации. Ако и сега няма адекватно разрешаване на случая, бъдете сигурни, че при следващия клаксон, жертвата доброволно ще подложи глава под удара на палките.

Лошите определят правилата, това са простите факти.

Ако задвижилото все пак МВР туловище успее да донесе спокойствие по софийските улици, аз ще Ви се извиня, ще Ви имам доверие, ще вярвам в бъдещето и ще се боря за него, дотогава обаче остават само въпорсителните и загадката

какво правим с ГОЛЕМИТЕ ТАРИКАТИ? Тези, които ги пази НСО.

Тези, които се виктимизираха и гордо отказаха охрана, въпреки опасността им за живота и негласно се самопровъзгласиха за герои, готови да принесат себе си в жертва, в името на светлото българско бъдеще.

Няма такава сапунена опера, няма такава държава!

Не само, че не вярвам в анонимните заплахи за живота на официалния първи, и неофициалния първи, но всичко е толкова зле режисирано театро, че е чак дори обидно. И в аматьорския театър хората се стараят, уважават зрителите, дават всичко от себе си, тук обаче – в политическото театро взимат всичко за себе си и нещо повече, очакват съчувствие или най-малкото – РАЗБИРАНЕ.

Ама ние сме разбрани хора бе, търпеливи, айде не е силно да го кажем – и будали.

Дори бих казал, че сме и страхливци, истински шубета, които изгониха децата си в чужбина, защото ни е страх, че няма да се справим с Вас. Защото по-безболезнено е да почукаш в чуждата и по-чиста кочина, отколкото да почистиш своята от прасета като Вас.

В страната на борчетата и политико-интересчийската саможертва това се оказва единственият възможен сценарий. Стягайте куфарите, млади и големи, държавата, в която живеете отдавна е под аренда, отдавна е евроатлантически франчайз и Вие не влизате в плановете на управителя.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg