Модерното робство

Отдавна отмина времето на големите империи. С тях се предполага, че трябва да е изчезнало и робството. Робите в Древен Рим се живеели по-зле от животните в империята. Робът е смятан за по-нисш от животните, за които се грижи, но дори там, в Древен Рим, господарите са давали възможност на робите си да станат свободни граждани. Едни от най-великите умове на Рим и Елада са били бивши роби или произлизат от подобни семейства.

В България все още си спомняме за робството, макар и целенасочено да го наричат владичество, през което нашите предци са били наричани рая. Животът на предцитени не е струвал нищо за османския поробител. Османците са прибирали най-добрите момчета от всички поробени народи и са ги превръщали в най-свирепата войска, позната на човечеството.

Днес, 2015 година, българите отново живеем тежко. Да, притежаваме живота си и можем сами да избираме какво да правим с него, но само толкова. Роби сме на банките, защото живеем бедно и почти целият ни живот е на кредит. Роби сме на работодателите си, защото работните места в България са кът, а тези, на които си струва да работиш, се броят на пръсти. Роби сме на чуждестранните интереси, идващи от изток и запад, които определят съдбата ни.

Стотици хиляди българи живеят и работят в чужбина, за да могат да издържат семействата си в България. Децата на тези хора живеят без родителите си, без майчината ласка и бащината закрила. Нима това не е робство? Кой ще напусне по свое желание родното си място, за да търси щастие някъде другаде? Кога ще бъдем щастливи?

От деца ни учат, че най-важното нещо в живота е да бъдем щастливи, да бъдем с близките си, да отделяме внимание на важните за нас хора. С годините това става все по-трудно или поне в България е така.

Умните и работливи млади хора отиват да търсят успеха в Западна Европа, нашите най-големи умове работят за чужди държави. Със своя труд те изхранват други народи, пълнят чужда хазна, създават добра икономическа среда за други държави.