автор: Маша Илиева, примабалерина
Мая Плисецкая… белият лебед, или черният, или Китри, Зарема, Лауренсия, Ана Каренина? Всички тези превъплащения съм ги гледала по телевизията многократно. Но най-ярък спомен имам от невероятния „Умиращ лебед“, който се оказа революция в балетното изкуство! Гледах го на живо в зала „Октябрьский“ в Ленинград като ученичка.
Имаше концерт-честване на някой от големите руски балетисти, но ние, учениците от балетното училище отидохме да гледаме именно Мая Плисецкая. Естествено се настанихме, където намерим място… Концертът започна, а „Лебедът“ беше накрая. И ето, осветлението угасна, в лъч от светлина се появи ТЯ! Мисля, че спрях да дишам и така до финалния акорд… Имаше бурни аплодисменти, бис, плясках с всичка сила и исках един ден да стана като нея…
Това, което се виждаше по телевизията беше умножено стократно от присъствието на една гениална личност. Дори ние, децата от балетното училище забравихме да критикуваме, а това си беше в реда на нещата!
Дали съм я познавала лично? Не бих казала. Бях участник в известния международен балетен конкурс в Москва и Плисецкая беше в журито. Беше ни позволено да гледаме клас на звездите (всекидневен тренинг на балетните артисти). Тя потренира малко, седна до мен и ме заговори, не можех да повярвам!
„Как се казваш? От къде си?“, пожела ми успех и след това я видях зад кулисите с невероятна рокля /мисля, че екстравагантните тоалети й бяха хоби/. Конкурсът приключи бързо за мен, но срещата с Великата Балерина остана в съзнанието ми за дълго…
Сега, когато разбрах че я няма… Странно чувство за загуба, за тъга по Великия артист! Едва ли ще има вече такава балерина! Символ на красотата, на дълголетието в творчеството, символ на красивия лебед, който умира красиво… Но, легендата никога няма да умре в сърцето ми, а и на много хора по света! Бъди винаги с нас, Мая!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
