Когато става дума за държавност, всички се сещаме за Велика България! Тази България, управлявана от Крум, Симеон, Петър, Калоян, Иван Асен II, по-късно от Стамболов, Борис III … Все големи мъже, водели държавата напред! Дали обаче е нужно само това да имаш един голям водач? Не, определено не е достатъчно! Важно е да имаш силен водач, който да води народа напред, но без цел и посока това пътуване няма смисъл! Всичките, които изброих по-горе, са имали ясно виждане за това какви са целите пред България и какво трябва да се направи, за да може държавата и народът да вървят напред и да са добре.
За да може народът да бъде добре, той има нужда от ценности! Не просто да се бие в гърдите, а наистина да ги притежава и отстоява. Да се върнем назад във времето, за да бъда точен и ясен.
Средата на XVIII век – в България все по-усилено се говори за реформи, за независимост. Интересно тук е, че не става дума за национална, а за духовна и просветна независимост – да се учи и проповядва на роден език! Защо ли възрожденците ни са били такива „идиоти“ и са давали пари за образование и черкви, вместо да ги дават за оръжие? Защото да хванеш оръжие и да тръгнеш срещу врага е лесно, но да се освободиш от духовната му зависимост – това е трудно!
На България във всеки един период от нейното съществуване са й трябвали лидери – можещи и вярващи хора, които да вършат добре „народната работа„, както е казвал Левски. Само с такива хора – идеалисти, които не поставят нищо над своите идеали, ще бъдем отново онази държава, по която милеем от десетилетия.
Ако преди почти два века и половина нашите предци не бяха заложили на образованието и религията, сега може би нямаше да ни има. Замислете се над това, когато решите да проспите учебните часове или да се скатаете от работа.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
