Да прекрачиш в другостта

0

Бързам още с първото изречение на този текст да сграбча вниманието Ви и да го насоча към „Непознатото пространство“. То се намира в сградата на Независим театър, входът е от към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Описвам го детайлно, защото има шанс да го пропуснете покрай автомобилната суматоха на „Канала“. А ще бъде грешка, тъй като мястото има всички шансове да се превърне в новата култова модерна изложбена зала на София.

В момента там се помещава една от експозициите на фестивала „Фотофабрика“ – „Непознатият друг“. Премислена, концептуална, даже леко режисирана изложба – в най-добрия професионален смисъл на тези понятия.

Още с влизането в първата зала погледът е заклещен между масивни стени и се лута в надписи със смазващи трагични констатации:

„Да напуснеш мястото, в което си погребал майка си;

Да се страхуваш;

Да бягаш;

Да изоставиш стаята, в която си повивал първия си син;

Да бягаш от двора, в който си играл като дете;

Да бягаш от града, над който падат бомби“

изложба, бежанци

Вече е ясно, че парчетата стени са препратка към граничните огради срещу всички бежанци и безпощадна метафора на бетоните в душите ни. Във втората зала следва филм с документални разкази от първо лице за корупцията и мизерията в бежанските центрове в Телиш, Калище и Розово, гарнирани с бюрократичната позиция на Държавната агенция за бежанците. В последната зала крупни планове на лицата на бежанци ни гледат от стените без укор, без очакване и без мечти. Всичко сякаш се изчерпва с фразата на един от „героите“ в тези портрети Манан Ханан – „Мечти вече нямам, имам само планове“.

Това не е изложба-обвинение, но не и изложба-просто отражение на действителността. Черно-сивото, в което са декорирани всички зали смазва с бездушието, безнадеждността и тъмнината, които лъхат от цялата бежанска криза. Това е изложба-камбана. Апел за човечност, зов за нормалност между хора, които са си чужди и непознати, понякога милостиви, по-често враждебни, изправени пред предизвикателството да се гледат в очите. Но не погледите са важни в случая, а крачките ни едни към други.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg