Култура? Културата Ви е много под културата ми

0

Дните на Лято 2015 синхронно плуват с отчаянието в душите ни. Този път за мен е някак по-различно и по-катаклизмично. В душевността на гражданите най-после се зараждат наченки на неспособност да се издържи. Е… крайно време беше и това да се случи.

култураВодени от крайна бедност и мошеничество, отрудени чада на предишната система, успяхме да се задушим и в новия социално-икономически ред. Вероятно става въпрос за световен казус с не една неизвестна, но в нашата компактна територия животът изглежда като балон с нагорещен газ, който е нетърпелив да се спука. Като автомобил, изключил от скорост, спускащ се инертно към пропастта. Но къде загубихме нашия кивот, заключил в себе си онези скрижали и ценности, които социумът изгради и след това уби. Кои са тайнствените херувими, които го отнесоха и го скриха, и защо го направиха?

Чудя се и се мая, но съм сигурен, че той е добре пазен и не е скрит, може би временно, в изчезналите скинии пред Народното събрание или в някой тайник на историческия музей, за който знае само Божидар Димитров. Мисля, че не е откраднат и от македонците. Най-вече мисля обаче, че няма значение къде е. След като Мойсей е сътворил един, а после Бецалел втори, дойде време да направим и трети. В него да наливаме, докато прелее от ценности и морал, от изкуство и целомъдрие, за да има начин да се спасим, ако не телесно, то поне духовно.

култураПарадоксално, но факт е как прогресивното обедняване на една на нация води до развиване на потребителски манталитет като неестествен, но доста показен бяг от отчаянието. Духовната манна небесна не идва ли и не идва. Мамицата й! Прогресът на един народ в неспокойни времена е единствено и само културен и… културен не идва от културизъм, младежи! Изобщо не преувеличавам. Историята го е доказала, но ние вероятно не я познаваме. Този, който не познава историята има риск да я повтори и то най-вече за лошо. Липсата на отборна игра, яркият индивидуализъм на съвременния фронт и чуждото идолопоклоничество са паразитите, които ни лишиха от човешкото право да бъдем хора. Майката Родина се превърна в разграден двор и зла мащеха за децата си. Тя е неспособна да осигури, понякога и екзистенциалния минимум за тях, те растат като буреняк, като плевел. Човекоподбни саморасляци, почиващи на сиромашка обща култура и я престъпен, я работнически произход.

култураЧовешките души са болни, защото никой не е имал времевия ресурс да ги оправи, когато са се разболявали. Лошото в хорската природа е взело превес над добро и генетично го е обременило с кофти човешка картина. И тук е редно да спомена нещо, което хората гордо казват: „Не съжалявам за нищо, нали веднъж се живее”. Що за идиотизъм? Звучи точно като недодялано оправдание за липсата на нормален поглед и самокритика върху решенията от живота. Доста егоистично нали? Духовно в никакъв случай… по-скоро квинтесенция на: „най-обичам бобЪ, лебЪ и дЪ ебЪ…па след мене потоп”. В наши дни липсва култура – социална, финансова, сексуална и, разбира се – духовна. Къде са ни поетите, музикантите, художниците и актьорите? А да, сетих се, искаха Нова година за българската култура и си останаха с искането… Къде са ни учените? Няма ги! Комплексирахме ги. Изгонихме ги. Убихме ги. Те винаги ще са на губещата страна. Винаги ще са тура, ако се падне ези. Те си остават на the dark side of the Еarth. Те държат изгубения кивот и трябва да тръгнат за своята битка, но не битката за Йерихон, а битката за стерилната човешка душа, която само с култура може да зачене.

култура

Е*ем ти магистралите и тока. Още по-малко ме е*е за Корал или Иракли. Пука ми за човешкото мълчание вътре в нас и навика да бъдем роби на личната си емоционална неграмотност. Пука ми за новото поколение, което се очаква да бъде в пъти по-унищожително и сърдито и не вещае нищо добро. Рошави ЕМО-та без интереси, удобно сгушени в софийските паркове. Интимни с алкохол и наркотици, родени да рушат и мразят. От тук трябва да тръгнем. От нуждата към култура и изкуство, влюбената ученичка в 8ми клас има нужда от това, сърдитият двойкаджия от 11 клас също. Прокъсаните ни души се нуждаят от духовна кръпка и ново начало. Защото изкуството и културата не са задължителни, за физическото ни съществуване, но за другото са единствените възможни.

Изключете телевизорите си, които като байпас изкуствено поддържат живота и интересите ни. Питайте човека до вас как се чувства и от какво се нуждае, обърнете внимание на децата си, ще видите, че и без пари това е възможно. Разкажете им кой е Моцарт, Есенин, Толстой, Нютон и.т.н., заведете ги на театър, научете се да бъдете изследователи, а не последователи и си позволете да бъдете хора. Вълнувайте се от красивите неща, а не както се опитват да ни втълпяват, че само лошите имат значение. Поинтересувайте се от хората в положителен аспект, за да се гордеете с тях, а не да се срамувате от същите.

Някъде едно момче на 15 години печели Международна олимпиада по математика, а друго на 18 – Международен конкурс по музика. И това е по-ценно от това, че ромка на 16 има 10 деца.

Аз вярвам, че ще успеем.

Има една крилата фраза, че животът, изкуството, любовта, семейството всичко е бизнес. Но знаете ли какво… нещо повече е.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg