Към пропаст. Службогонци*

0
  1. Причината да изчакам с пускането на тази статия беше съвсем друга – да отмине истерията около „плесничката“ в учебника по Български език и литература за 5-ти клас, за да направя малко по-алтернативен от масовия анализ на причините, довели до наличието на този текст. То, че проблем има, е ясно, но и че bg mama манията е прекалена – и това е неоспоримо ясно. Откакто съм майка – а това е има-няма почти 18 години, всяка следваща година физическото възпитание става все повече тема табу. А преди време старите хора са казвали – „бий малко дупе, да не биеш голям Г*З“. Де да бяха спазвали тази поговорка родителите на днешните депутати и министри… Но, въпреки че сме си тъмни балканци, явно сантиментът към наследниците ни е по-голям от волята да ги възпитаме по нормален начин – не чрез побой, разбира се – това е просто заигравка с думите, но поне в контекста на християнството, на нравствените ценности. Да им покажем пътя към личностното и душевно извисяване, не този на пошлостта и измамата. А още по-малко на Наневото „важното е на Вуте да му е зле“. Но, да се върна на основната идея.

Днес с почуда разбрах за поредната гениална идея, засягаща пряко децата ни. Вездесъщото мозъчно-тръстовото Министерство на образованието и науката обмисля да въведе оценка „поведение“ към бала за кандидатстване след седми клас. И в това като цяло лошо няма, обаче. Има едно голямо ОБАЧЕ, за което трябва да се замислим преди отново да нападнем децата. Да нападнем най-голямата жертва на прехода, на т.нар. ни образователна система. Децата на изгубеното поколение – поколението за заколение, тези, които реално плащат цената на комунистическото и последвалото посткомунистическо управление. Плащат стойността на куфарчетата, връщат заемите на кредитните милионери, плащат цената на задграничното „елитно образование“ на отрочетата на „вождовете и учителите на народа“, които ни управляват и изпълняват каузата зададена през далечната 1945 г. – интелектуален геноцид на всички нива.

И УСПЯВАТ! ТЕ СЪСИПВАТ ВСЕКИ, КОЙТО НЕ Е В „МАТРИЦАТА“. Премазват в зародиш всеки опит за градивна мисъл и унищожават постепенно физически всеки, който НЕ Е С ТЯХ, „ЗАЩОТО Е ПРОТИВ ТЯХ“, по дефолт…

Нещо познато, г-да Бизнесмени? Нещо, г-да Предприемачи? Нещо, г-жи и г-да със собствено мислене в лишената от мисъл и смисъл държава? Спирам дотук с този черен, но за поне 40% от хората реалистичен извод и се връщам към образованието и учебниците и новата оценка „поведение“ като балообразуваща за кандидатстване след 7-ми клас.

Представете си колко са закъсали учителите, първо – в добрия смисъл на думата (ако въобще за такъв може да се говори). Колко са безсилни и безпомощни – макар че и двете думи говорят едно и също, но често чувам да ги използват те самите точно в тази комбинация, така че и аз ги слагам равностойно и неконкурентно. Децата днес са малки „терористи“, „изчадия“, „хулигани“, „престъпници“, „малоумници“, „наркомани“ и любимото ми „каквото семейството – такова детето“. Всички тези определения, епитети и т.н. са всъщност обиди, отправени към нашите деца. И то не само към тези, които наистина създават проблеми – това е отношението на средностатистическия учител към учениците. Каквото е и отношението му към целия образователен процес – пренебрежително, с досада, с непремерен цинизъм. И в това няма и доза преувеличение. Тези, за които се борим, за които живеем, за които правим и невъзможното в нереалната и геноцидна система, наречена „Република България“ са третирани като потенциални престъпници и в най-добрия случай, като мозъчно инвалидизирани субекти, които идват в класната стая, за да отнемат от безценното време, отделено за „мизерната заплата“ на учителите, която те все пак си очакват в края на всеки месец. Искам само да отворя скобата с отпуските, с ДМС-тата, дрехите, лекторските, и не на последно място – златната кокошка – частните уроци, които никога не се споменават щом стане дума за български учител в държавно училище. И все пак да попитам – когато изпращате детето си на частни уроци дали получавате касова бележка или фактура? Защото много говорим за сивата икономика, ама това точно деликатно го пропускаме, защото мафията няма да прости на непокорните. Защото и мафията в образователната ни система е не по-малка и не по-малко опасна от тази на високо държавно ниво. Защото тя самата е на високо държавно ниво.

И просто така, от глупавото и до болка дразнещо нещо наречено национална идентичност, човешка и родова гордост, или казано без партийна пристрастност и без чувство за вина, аз просто за пореден път виждам онзи нихилизъм, прераснал в непрестанен мазохизъм и като резултат държавен образователен Аушвиц. Ето в това се превърна цялата ни средообразователна система, а натам върви и висшето ни образование, защото аномалиите от първата вече влизат във втората, а потенциалът да я сринат е громен – най-малкото заради изначално заложените в матрицата крайни резултати.

И по този повод искам да попитам кой и как ще даде оценка „поведение“ на МОН и защо никой не си задава тези генетично – родово – екзистенциални въпроси. За да има текстове, които валидизират и легализират домашното насилие, които възпяват запивката на мама на по ракия и салата и издигат в култ деветдесетарската класика – борец в мерцедес с миска на предната седалка, някой е допуснал това да се случи. А този някой стои някъде по бюрата в МОН. Това е същият този кръг, който от години се прави, че затяга контрола на матурите, а той от година на година се превръща във все по-порнографско-воайорски фарс. А ножицата между предаван и изискван в тестовете обем знания се разтваря до толкова, че вече образува систолична линия. Но пък за сметка на това на родителите все по-сериозно се гледа като на „татко – касичка“ и „мама – касичка“, а на децата ни като на поредния досаден випуск, от който обаче на всеки празник се очакват дарове, нищо че подаръците на учителите са забранени от правилниците на училищата.

Но това няма как да бъде спряно, докато мълчим и приемаме поредния социален експеримент с децата ни. Защото страхът да се превърнем в дивергенти и оттам да превърнем децата си в мишени на „учителския колектив“ е преодолим едва за шепа от нас. Наведената главичка все още е верую за подобието ни на общество. Ние сме жертви на прехода, които разрешават децата им да бъдат следващата – поколението за заколение. И не трябва да виним никого за това, което ни се случва година след година, мандат след мандат, десетилетие след десетилетие, поколение след поколение, защото ние го допускаме. С бездействието си, с мълчанието си.

училище, учители, образование, МОН, ученици, поведение

Ето няколко, за мен поне, доста тревожни факта, свързани с работата на обекта на тази статия – образователното министерство.

Преди месец и половина гръмна поредният скандал с Министерство на образованието и науката. Началникът на Фонд научни изследвания Николай Христов беше арестуван, а по-късно и обвинен за зверско убийство на свой приятел след тридневен запой. Малко преди това отново той беше в окото на бурята, тъй като не бяха отпуснати милиони левове, предвидени за научна работа. В разгара на матурите и недопустимата търговия с отговорите (които се знаят от определен брой експерти на „Княз Ал. Дондуков“ 2А), отново противоречиви изказвания на просветните началници разбуниха духовете. Първо зам.- министърът Ваня Кастрева заяви, че пропукване и изтичане на информацията няма, но цели процепи показаха, че матурите са продадени. Като пример – разследването на Нова телевизия, направено със скрита камера много ясно разкри схемата. Стажант – репортерът си купи точно тази тема, която се падна на изпита. След излизането на резултатите стана ясно, че в Ихтиман изобщо камерите в класните стаи не са работили, а резултатите на учениците там и в затънтено и никому неизвестно село бият по рекорд всички елитни гимназии в България. Министър Танев, след поредната доза видеоматериали заяви, че учителите – квестори също са участвали в манипулациите и това е недопустимо. Ден по-късно отрече това свое твърдение. Малко по-късно в БНТ неговият заместник Ваня Кастрева пък оправда двойките по математика не с лошото преподаване, с несъобразения материал, с учителската небрежност или с недоглеждане в учебниците, а с неграмотността на учениците (а разбира се за нея, както знаете са виновни родителите, интернет, фейсбук и всичко останало, но не и образователната система и нейните проводници – учителите!). За да приключим с абсурдите, ще подчертая още един гаф. Преди дни в репортаж по БТВ една дама възмутено обясняваше, че „днешната младеж“ не знае кой е Мопасан. Е, за сметка на това в края на 2014 г. при посещение на училище във Враца министър Танев обяви, че Ломоносов и Асен Златаров не са направили нищо особено като учени, а Фредерик Жолио Кюри бил пълна нула. Преди дни пък заместничката му Ваня Кастрева определи недопустимото стихотворение за плесницата като „възпитателно“.

Е, извинете ме, но в една и съща държава ли живеем?

В един и същи континент?… Свят?…

Или обитаваме паралелни реалности с коренно различни схеми, системи, деца, родители, управници, тестове….

Напълно съм объркана!

Плесничката на тати“ всъщност не е най-сериозният проблем на образователната ни система. След като неин шеф извършва убийство – ами защо в учебник за пети клас да няма шамар за лека нощ?

Този стил, това поведение – чалга, пиене и бой е валидизирано чрез претенциозния учебен материал в средното училище. Посредством помпозната ни образователна реформа. Е, няма да спра да давам като пример санирането на развалините, които трябва да се нарекат панелни супер комплекси. Това важи и за тях, и за държавата, и за всичко в нея – напудряме фасадата – сърцевината се руши. Ние се рушим! Като общество, като нация, като общност, като индивиди… Ние се рушим безвъзвратно. Шамарът за лека нощ може да е поносим и приемлив, даже чакан в някои култури, днес той в България би трябвало да е недопустим и осъдим. Но, не! Държавният орган МОН го оправдава, като „възпитателен“. Явно безсилието зад училищната фасада е по-голямо от напомпаните реформи. Явно и това е причината да въвеждат оценка „поведение“ за жертвите си. Утре може да върнат и пръчката – като в килийните училища и наказанието на колене върху орехови черупки – като преди два века. Защото няма кой да въведе оценка „адекватност“ за самите тях.

Аз обаче като един ненадежден, според родната ни система родител, си спомням битките си със стихчето за „Кума Лиса Миската и Мерцедеса на Кумчо Вълчо“, с примера за причастие, което е обяснено в учебник за шести клас с причастието на Хари Потър в училището Хогуърд, с учителката по английски, която пишеше котка (cat) с „k“, с учителката, която вместо да преподава и да обяснява крещи, обижда и манипулира като занимава учениците с вътрешноучилищните интриги, със събирането на пари за златно колие на „госпожата – класен ръководител“ за Осми март, както и неспирните ми словесни и апокрифни битки с различни депутати и експерти, които в гонката за безценната си служба теглят към пропаст цялото ни общество. И няма да се откажа. А вие?

* – творба на Иван Вазов, която не е включена в задължителната литература по Български език и литература.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg