Какво тук значи някаква си личност?!

1

Разстрел и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Или Вапцаровото „Да бъдеш или не”, пречупено през съвременния поглед.

Откъсвайки поглед от стиховете на незабравимия Вапцаров, който е оставил дълбоки дири в душите на поколенията, родени поне десетилетие преди последните тазгодишни абитуриентски балове, поглеждаме към настоящето.

21 век е. За последното десетилетие, не за последните две десетилетия и половина, ние израснахме. Захвърлихме комунистическия хомот и бремето, което ни тежеше в последните 500 и повече години. Може би това беше моментът, в който българинът наистина се беше почувствал свободен. Край на ограниченията, край на подслушването, преследването на предателите, партийните врагове, край на робството и страхопочитанието. Мечтите бяха толкова достижими и толкова близки. Революцията си беше свършила работата, беше дала надежди.

Надежди.

Те си останаха там.

21 век е. Кои сме ние? Ние сме миналото – бедният пенсионер в малкия град, и още по-бедният пенсионер на село, за които думата патриотизъм все още значи много, въпреки невъзможния начин на живот, който са принудени да живеят, защото нямат избор. Но живеят с обичта си към България, свободната страна.

to be or not to be21 век е. Кои сме ние? Ние сме бъдещето – подрастващо поколение деца, тийнейджъри, абитуриенти и в малкия град, и в големия (на село тази група масово отсъства от съвременната българска история), за които думата патриотизъм нищо не значи, въпреки улеснения им живот наготово, който са принудени да живеят, защото нямат избор. Но живеят с обичта към таблета, лаптопа, смартфона, само не за България, свободната страна.

21 век е. Кои сме ние? Ние сме много. Ние сме деца на настоящето.

Ние сме тези, от които зависи миналото и бъдещето да живеят живота, който е трябвало да започне преди две десетилетия и половина.

Ние сме тези, които все пак сме закърмени с патриотизма към родината, но носим в себе си и всичко, което принадлежи на съвремието и днешния ден. Ние обичаме България, повече от всичко, умеем да управляваме технологиите, умеем да се борим с трудностите в ежедневието, умеем да преследваме целите и мечтите си. Нас перестройката не е успяла да ни отнесе. Или поне има оцелели. Които още не са напуснали България, свободната страна.

Но.

21 век в настоящето. Кои сме ние?

Безработни хора, които са имали амбицията да завършат висше и са стигнали до там.

Безработни хора, които не са имали амбицията да завършат дори основно или средно образование. И са стигнали дотам, че живеят на социални помощи.

Неработещи хора, които и без значение какво образование са завършили, трупат на банковите си сметки или под юргана.

Работещи хора, които са успели да завършат поне средно, и са стигнали до там, че едвам плащат сметките.

Работещи хора, които са имали амбицията да завършат висше, и са стигнали дотам, че едвам, плащат сметките.

Работещи хора, които успяват да си плащат сметките и да свържат двата края.

Работещи хора, които успяват и да заделят в банковата си сметка.

Ние сме тези, които сме тук и живеем днес. Тези, от които зависи бъдещето. И сме много. Не толкова, колкото преди две десетилетия и половина, но обединим ли се, ще свършим добра работа.

Ние сме тези, от които зависи всичко.

Но кои сте Вие?

 

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

Коментирай в Delo.bg