Убийство на изгубената магистрала

0

Между Гърция и Европейския съюз, между новата порция тероризъм с ислямски привкус, между София Прайд и домашните ни цигански и натовски проблеми една новина прониза очите и сърцето ми. Това е убийстото на бившия френски легионер и баща на три деца – Николай Чивиев. Станхме резистентни към убийства. Новините са всекидневно криминална хроника, но наглостта на това отнемане на човешки живот ме кара да се чувствам уязвим, а вероятно и всички нас.

Нека разгледаме хронологично злодеянието. Работници работят на строителен обект на автомагистрала Струма. Убитият Николай, служител на фирмата, която изпълнява участъка на аутобана от Сандански до Кулата, е отговарял за охраната на трасето, по което се полага асфалтовата настилка. В злощасния ден автомобил се опитва да премине през забранения за движение участък и… успява. Легионерът догонва колата. След като я спира, се опитва да обясни на нарушителя, че по този участък не може да се кара. Вместо разбиране получава побой и един смъртоносен удар с камък по главата. Край. Толкова струва човешкият живот за Емил Чачев Първанов по прякор Ембака. Добър познайник на родната полиция. Заподозрян, а вероятно и виновен за убийство, контрабанда, грабежи, побой… и все пак на свобода.

Не знам кой е виновен освен Ембака и кой е по-малко професионалист. Полицията ли, прокуратурата ли или ние самите, но тази професионална неадекватност, този институционален унес струва човешки живот. Човешкият живот на баща на три деца, на човек, полагащ достоен труд. Най-скъпото нещо на света е човешкият живот. Него не можеш да го върнеш. Кражбата, рекетът, побоят дори бихме простили и забравили, но никой няма правото да отнема нещо, което не може да върне. Това трябва не да ни замисли, а да ни активира. Това не трябва да ни пречупи, а да ни организира, защото утре подобен изрод може да нападне и нас… и то докато вози детето и жена си. Да, Ембака е бил със семейството си, когато им е дал този „житейски“ пример как, когато преминеш в забранена зона и ти се направи забележка, си в „правото“ си да отнемеш човешки живот.

Ембака избяга. Полицията пак се издъни. Пак го търси, както и убиеца на момчето в Борисовата градина в столицата и то при положение, че тук килърът се знае, дори им е стар познайник. Притеснен съм, несигурен съм, вероятно и Вие така. Може би ще го хванат, може би ще го съдят. Може би след по-малко от 10-на години ще излезе. Не за първи път ми се иска ние да можем да съдим, зад гърба на институцията съд, зад гърба на спящата родна полиция, зад гърба цялата тая бюрокрация. Казах Ви, че никой няма правото да отнема живот и държа на думите си, но ако в тази част от секундата аз съм съдята ще ударя с чукчето по масата и ще кажа: Убийте го с камъни!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg