Светът се оцвети във френския трибагреник и потъна в траур.
Светът сведе съпричастно глави и поднесе съболезнования и цветя.
Светът, който познаваме, експлоадира.
И този свят вече не е същият.
Изведнъж замлъкнаха безсмислените разговори в социалните мрежи, а те от своя страна се оцветиха с траурна молитва за Париж и френското знаме. Останахме безмълвни. Единствено #JeSuisParisien се прокрадва в мозъците и душите ни, сковани от шок и доза страх от предстоящото бъдеще.
Сякаш това е онзи момент, който светът очакваше, за да отвори наивните си очи.
Светът – това сме аз и ти.
Няколко християнски държави захлопнаха врати, за да започне ловът на вещици. Тези, които допуснахме не само да се появят, но и да станат толкова могъщи.
И сега какво?! Как ще продължим? Можем да споделим нашето състрадание, да изригнем в агресия в социалните мрежи, или да бъдем неадекватно непукисти. Във всеки случай #JeSuisParisien разтърси всички. Във всеки случай ние, светът на обикновените хора, сме безсилни, а решенията на високо ниво се вземат без изобщо да се гледа колко профили са се оцветили в цветовете на френското знаме и колко профили не са. Във всеки случай сме или на прага на война, или на прага на началото на края ни. При всички случаи бъдещето чертае катакомби, в които ще затворим демократичните си въжделения за неопределено дълго време.
И жалко е, че ще се събудим след седмица, а ноемврийският дъжд ще отмие сълзите от лицата ни. Ще отмие спомена. Ще отмие дори безразличието. Ще свалим френското знаме и всичко ще тръгне по старому.
И нека Бог да пази след седмица да не осъмнем с #IchBinEinBerliner или #IkBenAmsterdam! Защото засега само на него ни остава да се уповаваме да ни опази.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
