Измекярството като начин на живот

0

Магистрални забежки, кръчмарски изцепки, бакалски тарикатлъци и житейски балъци. Това е накратко клиничната картина на едно изначално изродено и природно ограничено общество. Общност от живи душевни мъртъвци и приматно мислещи управници, припознати чинно от тълпата зомбирани измекяри.

Пълзящото оскотяване завзема все по-големи територии от съзнанието на все по-малкото мислещи и осъзнаващи реалността хора. Годините целенасочена работа в тази посока вече раждат своите отрочета от „мъртвата утроба на роба”, както го е казал поетът. Интелектът и ерудизмът се натрупват на генетично ниво, както и простащината и арогантността – очевидно. И знаете ли, бедният Паисий е задал съдбовен въпрос, на който аз днес мога да дам единствения разочароващ отговор – срамно е да се наречеш българин в Измекярия.

Това, което виждам днес не е България – това е уродливото отроче на политическите кръгове, договорки и схеми. Виждам все повече параметрите на Хабермасовата тълпа – академично обобщена в труд от 70-те години на миналия век. Не че ние сме мръднали дори и на йота от Татовото управление и гротеската на тоталитарния строй. Вижте кой е на власт… Проучете малко бекграунда на хората, за които сте гласували – поне малко… Бивш гард на Живков и проект на кръга „Монтерей” – кръг от генерали и агенти. Снахата на Пръмов, дъщерята на член на ЦК на БКП, дясната ръка на тъмносиния Костов с партийна книжка в джоба до 89-та, лустросан мисловен неандерталец, който стои на поста си само заради поредните компромисни договорки и се страхува от сянката си да не „напие” водата на Шефа… Даже ми е гадно да продължавам. Мога да Ви ги кажа и с имена, но това вече съм го правила и няма смисъл. Важно е какъв е резултатът от тази, дори и за Калигула безкомпромисна социална вакханалия. Измекярщината от държавно, се е пренесла на екзистенциално-битово ниво и това е убийствено за всеки мислещ човек. Те останаха малко такива в държавата, но геноцидът над тази прослойка продължава безмилостно и с всякакви средства. Може би един ден Спилбърг ще направи хорър сериал за оцеляването на интелекта у нас…

Но, много се отклоних. За поредна година реших да превърна почивката си в социален експеримент. Наречете ме мазохист, наречете ме откачалка, наречете ме както искате, но за мен оцеляването на нормалните хора в държавата ни е въпрос и на лично оцеляване. И точно това ме кара да се боря. Точно преди да отида на море ми се падна едно късметче от кафето с мисъл, която е мое верую (въпреки, че не съм манекенка и нямам претенции да се явявам на Мис… нещо си) – „Бъди промяната, която искаш да видиш в света”, на Ганди. Тази мисъл винаги ме е карала да се замислям как живея, коя съм, какво правя тук и сега и какво мога да оставя след себе си… В тази държава отговорите са трудни, защото нищо не е зададено и не се случва априорно. Тук прецедентите са повече от нормалностите; тук нормалността и интелигентността са порок, а не положителни качества; тук адекватността те прави дивергент!

Та, да се върна на това, което ме извади от душевни мир този път. Измекярщината, която се е превърнала в начин на живот в България. На всички нива. От овчаря, който гледа крави и овци и продава непроверено и замърсено с бактерии мляко, до хората в парламента, които търгуват с власт, заразена с корупция по дефолт /а доста от тях закърмени от създаването си с такава/.

Започвам с кафетата на междуполитическо ниво, които незабелязано прераснаха в матинета и оттам в среднощни оргии. То не бяха договорки за Конституцията, за т.нар. Съдебна реформа, която реално е в ръцете на модела #Кой и никога няма да се реализира, докато този модел е актуален. Преминем през блокадите в София, новият ремонт на току-що пуснатата отсечка на магистрала „Струма“, продължим през неадекватното устройство на магистрала „Хемус”, ненавременните поредни ремонти на новата национална гордост – „Тракия”, невероятните абсурдни модернизации на центъра на села без никаква инфраструктура, и приключим с абсурдните ситуации, които всъщност са родните реалности по черноморските ни курорти.

Местните избори са ключови за всяка партия. Била или не била във властта, те са лост за сериозна изборна подкрепа в бъдеще. И преди съм писала за корпоративния вот, но сега по-детайлно ще се спра на неговите характеристики, за да дам по-голяма яснота за значимостта му. Кметът в по-малките /и не само, но основно/ общини е местният Феодал, както и да се опитваме да го извъртим. От него зависи кои фирми ще имат достъп до апетитните европроекти, кои хора ще бъдат назначени в общинските дружества, които са основен работодател в малките населени места, въпреки мизерните възнаграждения. Те казват чий бизнес може да просъществува или да бъде унищожен – а частният бизнес е на разрешителен режим от местните администрации, в голямата си част и т.н. Там схемата работи безотказно. Пет секции, примерно, в които се знае колко общински служители с членове на семействата им в гласоподавателна възраст има. Те се предупреждават, че ако по протоколи не излязе броят на гласовете, които се изисква да набавят – губят работата си, както и техните близки в общинско или частно предприятие – лостовете на влияние са достатъчни, за да контролират и частите фирми. А те от своя страна да осигуряват допълнителни гласоподаватели. Те могат да бъдат контролирани допълнително и чрез разпространените ведомствени магазини и купони, които компенсират част от заплащането на служителите и т.н. и т.н…

Ето по тази причина, особено властимащите, правят и  невъзможното на местни избори да се доберат до кметските и тези на общинските съветници места. Все пак Общинският съвет играе ролята на местен парламент. И оттук идват и останалите изкривявания по веригата.

И така, да се върнем на измекярщината – в национален мащаб тя е очевидна. Магистрали, ремонти, предизвикващи нечовешки задръствания в горещини от 40 градуса, нови отсечки, които се затварят след 2 седмици за ремонт, неадекватни съоръжения, които са направени, според специалистите, за да спестят пари от детелина, която е по-безопасна, но и по-скъпа. Пари, които рано или късно ще струват човешки животи, но вече ще са се натрупали в нечия сметка, набъбнала заради именно тези човешки животи и всички съдби, свързани с тях… На магистрала „Тракия” – „новите”, а всъщност стари участъци са по всички евро изисквания, но какво от това? Трафикът е ужасяващ за сезона, а на входа на София задръстванията са без коментар. Направихме опит да се измъкнем през Околовръстното – същата картина! Даже и по-зле. Всички избягват „ремонтите на Фандъкова”  оттам. Мисията невъзможна – 6 „Преминаване през София”.

Д-р Ненков в Дарик кафе разказа един виц:

„Каца г-жа Фандъкова от среща с ЕК, обаче никой не я чака на летището. Всичките и зам.-кметове са на срещи, медиите тичат след премиера, защото пак го благославят някъде, няма кой да я прибере. Тя хваща такси и казва: Моля да ме закарате до общината за 12 мин. След толкова имам среща”. Шофьорът се съгласява, тръгва и… пристига за 8 мин. Г-жа Фандъкова учудена се обръща към него: „Как успяхте?”. А шофьорът оттегчен отвръща: „Минах по улиците, които не сте разкопала…”

Ами – това е реалността в Измекярия. Правят се ремонти и знакови реформи преди изборите. И то не кои да е – преди местните! Прави се туристически сезон като за курорт на Малдивите – „Ден година храни”! Това също е показателно. Не е като да няма общо. Курортните такси, наеми и налози се правят от местните общинари. Те дават разрешителни и структурите на местната власт и на регионалните организации осъществяват контрол над търговските обекти, ресторанти и хотели в региона. Е, каква мислите е политиката на търговците, при така наложената държавна такава – измекярска. Домати за 7 лв. кг., лимони за 6; краставици за 4; пъпеши за 2; дини за 1.50…

В страната на некомпетентните банални циркаджии, овластени с правото да колят, бесят и да налагат стандарти на живот – личен и професионален, какъв да ни е политическият елит и как по-точно той да се справя с наболелите проблеми на хората. Та нали именно този същият елит си е купил пионките, които да му подават бюлетини и да търгуват с лоялност, каквато иначе се заслужава.

Подмолните и раболепни роби на костюмираните нагаждачи са най-важното звено в управлението на всяка една институция – държавна или частна. Да живееш, за да мачкаш вербално и душевно другите и да бъдеш на върха на мизерничката си хранителна верига с цената на собственото си достойнство и себеуважение, отдавна се е превърнало в привилегия, в качество „лукс“ за нашите георгафски ширини.

От момента на онова знаменателно предложение Делян Пеевски да заеме поста директор на ДАНС, просто маските на играчите паднаха и измекярството изведнъж се оказа не лош житейски избор, а просто единственият екзистенциално правилен.

Това е процес на деградация, който тръгва от горе – надолу по пирамидата, но в крайна сметка поглъща всички етажи на живота в страната. Започнахме с магистралите и грандиозните разкопки в София – това е като санирането – да украсим и напудрим фасадата, пък гнилостта отдолу да си я оправя този, за когото е проблем. Така е и с пътните артерии – кърпим, па макар и нескопосано големите, докато малките си се рушат… Все едно да направим пластична операция на пациент с мултиорганна недостатъчност.

Междуселските пътища вече приличат на пейзаж от фантастичен филм, в който Земята има колонии на Луната, а жителите там се борят с роботи – демони, които се опитват да отнемат и малкото светлина и топлина.

И вместо да разсъждаваме откъде да изкарат селските райони пари и кой кмет от кой европроект да захлеби повече, можем спокойно да поканим Холивуд да снима продукции с нисък бюджет за декори. Нищо чудно, те да се окажат новото чудо на световното кино. Както филма „Джанго“ – сниман без пари и без реален сценарий, използвайки максимално реални населени места и пейзажи. И? Ето ти световен хит. Е, нищо, че сега заради вкусната хапка „европари“ и още по-вкусната „местни избори“, кметовете поголовно правят центъра пред кметството да изглежда европейски. Нищо, че зад фасадата на магазина зад ъгъла стоят тефтерите с вересия за насъщния, че в хоремага, който работи с купони с местния завод щандовете са празни, нищо че зад лъскавата пейка бай Пешо спи в собствената си урина. Важно е как изглежда, не каква е реалността. Като снимка на кифла във ФБ.

Ето така изглежда държавицата ни – като минала под скалпела на калпав ветеринар на масата за пластични операции с лошо осветление. То да си сложиш кокошо дупе на лицето не е много сложно, ама когато веднъж си си сложил устните на нечий задник, ще се наложи да правиш това действие безпрекословно до край.

И тъй като ние, като една дашна невеста вече сме направили всички възможни актове, то сега ще си сърбаме попарата. Ако веднъж се пуснеш – тръгваш по пързалката. Ако откажеш – просто си аут и за теб място в политическото или икономическото ложе няма. И така надолу, надолу, надолу, та до най-малкия възможен детайл на дебелите индийски книги за креватни изкуства.

Ще попитате какво общо има? Всичко!

Измекярщината е поредица от лавинообразни действия, които помитат всичко – до най-дребния детайл. Завличат всеки опит за противодействие, всяка капка надежда и достойство и влачат, докато не смелят всичко в една еднородна безформена и безжизнена смес. Докато не задушат и последния плах опит за противовес. Тогава остава само привидната фасадна напудреност и разяденото отвътре общество, неспособно да разпознае опасната пропаст сред светлосенките на лъжовно отразените лъчи.

И всичко това е резултат от съвкупността от критичната маса исторически грешки, мултиплицирани от поредица погрешни диплматически и вътрешно–политически решения, взети от хора, повлечени от измекярското мислене. „Шамар да е – аванта да е!“, „Ще го цакам, нищо че нема карти“; „Ще си изгорим къщата, та да пламне и на Вуте плевнята“ – обощени простичко в Алековото „Булгар, Булгар…“. Ето това е психологията на Ганьо – независимо дали е търговец, предприемач, чистач, шофьор, политик, журналист, управник, пастир или учител…

Изводът си остава един –

в България измекярщината е начин на оцеляване. И оцеляват само измекярите. А другите, които успеят да просъществуват в промеждутъка на тази отрова, си остават под похлупака от сенки и лъжовни лъчи и продължават да се борят.

Контраелитът на това болно общество все още прави своите опити да изгради къщата отвътре навън, да излекува мултиорганната недостатъчност чрез реални операции и лечение, да отдели наведената над нечий стол глава и да й покаже, че има и друг начин за оцеляване. Макар и отвъд обозримия предел.

И докато се питаме защо в Гърция, въпреки кризата курортите са пълни, въпреки завишените цени заведенията са пълни, тук по родното черноморие изкривената представа за правене на бизнес продължава да работи усилено за привличане на опошлелия народ и против нормалните клиенти, които могат разумно да направят своя избор за адекватно прекарана почивка, балансирана с разумни разходи и нетравмиращи ситуации. Ок, чалга поне от две години няма така масово, но терор на цигани, предлагащи по „атрактивен“ начин царевица, палячовци, измъчващи прекрасни папагали на 38 градуса жега, досадни викачи пред заведенията, курорти, наподобяващи „Илиянци“ в час пик, миризма на кюфтета и кебапчена със съмнителен произход, дюнери и банички, които трябва да вървят със схема за достъп до най-близкото спешно отделение, столове и маси по тротоарите и на уличното платно, заведения с кухня, в която не би оцеляла никоя хлебарка и с ястия, които нацистките генерали биха използвали за разработване на химическо оръжие. А цените… Ето това е кулминацията!

Мисля, че и френската Ривиера може да завиди на този лукс. И то на фона на всичко гореописано. А когато се появи бяла лястовица сред мършата – тя моментално бива премазана от юмрука на местния феодал. Ами, няма как да стане! Няма!

Докато бащата на Йордан Цонев загражда Силистар, защото може, кметът на Созопол прегражда пътен участък от Националната пътна мрежа при Шофьорския плаж, защото така е решил, а в това време Министерство на туризма налага с глоби и налози палатките, вместо да огледа Содома и Гомора по черноморието – нищо няма да стане. Ето това е поредният пример за измекярство на всички нива. Едните печелят с тарикатлък и от глупостта на туристите, а другите си затварят очите за удобните нередности, от които има келепир, но погват неудобните, от които големи печалби няма да изкарат. И кръгът отново се затваря. И така година след година, мандат след мандат…

Едни печелят, а други просто решават за свое удобство да не стъпват по родните курорти или да бягат по още квартализираните такива. А там обаче, ги очаква поредната изненада. Лунен пейзаж по пътя и режим на водата! Във вилна зона, в селище с хотели и къщи за гости на 2 км от морето, 21-ви век! С данъци, равни на тези от колонизираните от сергии територии. И така лека полека тарикатите избутват останалите все по на Юг, все по – на Югоизток. Където поне ние не разбираме за краткия си престой византийската лукавост или турската подмолност. Защото даваме парите си и те уважават това. И го казвам с цялата си непримиримост към тази тенденция, защото поне за мен, нашето си море остава най-хубавото. Но без хората по него! Както и държавата ни, но без елитарните клоуни и техните клонинги и пажи на всички нива.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg