Тя се среща с мъжа на едната и заедно обмислят как да освободят останалите в Македония жени. Той уговаря среща с човек от специалните служби и по този начин нещата се задвижват правилно и без проблеми. ”Спомних си какво ми каза на тръгване една от жените, която беше работила в кафаната: ”Дори и да дойде някой от България да прибере жена си, не се знае какво го очаква – може и да го убият”. Затова съпругът на едната не отива в кафаната сам. От гр. Т. с него тръгва човек от полицията и заедно пристигат в кафаната на Ахмед. ”Когато Ахмед видя съпруга ми, заедно с оня “гардероб”, направо му увисна ченето – ми разказваше по-късно Мария.
Аз се хвърлих към мъжа си, прегърнахме се, а клиентите в салона ни гледаха опулени – те, горките май не вярваха, че аз може да имам съпруг. А пък да дойде да ме търси – това съвсем не им го побираше умът. За тях жените са предмети – никой не би потърсил жена си, ако тя замине далеч от него, освен може би, за да я убие.
Всички се връщат в България и случката завършва щастливо и за трите. Но никой повече не се връзва на молбите на Ахмед за нови момичета – дори когато брат му пристига лично да търси сервитьорки. Дълго време обаче жените преживяват последствията от своето затворничество. Говорят шепнешком помежду си, нямат доверие на никого. Понякога и към тях се държат странно. “Може би това е смешната страна на нещата –разказва Бети, но след като се прибрах в България, все някой ме сподиряше на улицата. Или, когато седя в някое кафе сама, при мен се премества непознат мъж и ме заговаря точно като клиентите ми в Македония. А отначало и аз сядах при сами мъже на маса – ей тъй, просто по навик. А те ме черпеха – вероятно и те по някакво първично чувство. Приятелят ми с чувство за хумор отбелязваше, че откакто съм се прибрала, много големи сметки правим по заведенията – поръчвала съм си само скъпи неща. Мислех си, че сме се отървали леко и всичко е било само като лош спомен или шега на съдбата. Докато един ден не забелязах на ръката на една от моите две дружки същата онази гривна, която мъжът в кафаната обещаваше на тази, която излезе с него. Какво ли се беше случило за няколкото дни, когато вече не съм била там – се питах аз. А сега, след толкова време си казвам, че може и нищо да не е имало – може би и я е дал на сбогуване – от приятелски чувства. Или някъде си е купила съвсем същата, защото и е харесала. Но както и да е, тази история приключи. Някои от нас продължиха живота си в България, други заминаха на работа в чужбина – но сигурна съм – тази история е оставила отпечатък в нашия живот.“
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

2 коментара
Чудя се какъв ли е въобще смисълът да емигрираш към страна с официално по-ниски доходи и от тези в нашия „див Северозапад“, освен ако не търсиш предизвикателство в неинформираността си? Това не е никакъв „Близък изток“, това са частично изкривени от съвремието представи, базирани на автентичния Албански канон, чертал законите в планината Рафш и други планински райони в Албания, където са действали не държавните институции, а тези на честта, пък бесата е онази дадена дума, която не трябва да се нарушава като неизменна част от идеализирания социален кодекс. Както предава разказвачът на историята, това са „жестоки, необичайни, но все пак справедливи посвоему закони“, за които всеки може да се осведоми добре от литературата на Исмаил Кадаре.
Не разказвате най важното,когато започнахте да работите като сервитьорки,какво се случи ???