Истината за Витиня!

Знаете ли каква е простата истина? Три човешки живота са отнети без време. Други са били на косъм. Трети берат душа, а уплахата е за цял живот. Това е. Не е трудно да се осмисли. А вече цяла седмица псевдожурналя мътят вода и се опитват да избистрят очевидното.

Кой? Кой е виновен?

Има ли значение дали ще е Пешо или Гошо, или Иван като след седмица, когато езиците ни се уморят да дъвчат новината и излезе някоя по-интересна, всичко ще е забравено, до следващия трагичен инцидент, когато Наско, Иванка или Киро ще са виновни. Сега не се търси просто под вола теле, ами динозавър в лицето на главния секретар и държавата като тайнственото зло, напълнило тунела Витиня с трупове и ламарина. Държавата трябва да е виновна. Тя трябва да е разляла обилно количество нафта, масло, лайно и да е предизвикала катастрофата.

Тя е виновна!

Държавата – това сме ние! Не е министър-председателят СЛЪНЦЕ, нито главният секретар. Ние ги избираме, а те ни подливат вода, понякога и масло или нафта. Държавата гордо строи пътища, за да има къде да умираме. Пътища, вместо гробища. Магистралите и пътищата отнеха стотици животи само от началото на годината. Много животи… Това е война и никой не трябва да се съмнява в това. Нелепата война на колела. И тук вината е равно поделена между скопената държава и участниците в движението.

Несериозно е в страната да има 5-6 тунела и нито един да не е осветен като хората. Несериозно е да се асфалтира на дъжд и със силна икономия на строителен материал. Несериозно и безотговорно, досущ като това да не спазваш ограничение и дистанция.

Да си арогантен и да искаш да си първи в несъществуващо състезание с технически неизправни автомобили. Това е истината за Витиня!

Не съм съгласен с псевдо журналистчетата, които искат да изкарат зад всеки пътен инцидент мистерия, някаква тайнствена причина, поради която сме идиоти и караме като за последно западните си таратайки. Възпитание, манталитет, народопсихология. Това са факторите в 90% от катастрофите. Пътят бил необичайно хлъзгав в тунел Витиня, а някаква журналистка видяла тъмни петна по-асфалта. Тъмни петна, в тунел с дължина над километър, осветен от има няма 50-тина лампи. И как ги е видяла тези петна… ходейки, лазейки как? Това е смешно и позорно. Едни са могли да спрат, а други не. Това не навежда ли на мисълта, че едни са карали с несъобразена с времевите условия и препоръчителните знаци скорост? Ако това не Ви навежда, то хронологията на катастрофите не Ви ли обяснява, че когато българинът се в кола става демон?

Днес сутринта в известния с прозвището „тунел за елементарни частици“, отделящ Люлин от София пак стана меле. Познайте дали имаше разлято масло, готварско олио или свинска мас? Не нямаше! Катастрофата е предизвикана от едновременно неправилно изпреварване в двете платна. За щастие няма жертви. Това ни остана, да се надяваме на късмета – да няма жертви. Тунелът от години вече е добре осветен, дупки няма, само натрупване на вода откъм стените. Достатъчна предпоставка за аквапланинг. Достатъчна липса на държавна намеса и достатъчно изобилие от „елементарни частици“, независимо от квартала, от който идват. Тях ги има и в Бъкстон и в така жадувания от провинцията Център.

Пак имаме двата елемента, но ако с единия сме се примирили, че нещо не функционира – в лицето на държавата, то можем да минимизираме втория – щетите, ако сме по-отговорни и внимателни. Шофирането е отговорност и процес, който изисква някаква логика. Един психотест за всички шофьори няма да е толкова излишен. Пък и ще напълни джобовете на някого. И един живот да спасим, пак ще има файда. Майната им на парите.

В Германия няма ограничения на скоростта, жертвите процентно се съмнявам да са повече. Там има култура на движение и разбира се перфектни съоръжения, технически изправни автомобили. Тук няма нито едно от посочените, а ние по някакво чудо продължаваме да оцеляваме, въпреки, че се избиваме. Докога е въпросът? Явно пътища и коли в изправност няма да имаме, явно и възпитание няма да имаме. Витиня не ни уплаши, тунелът в Люлин – също. Какво е решението тогава? Да видим истината преди да е станало късно, преди кракът ни да натежи върху педала до толкова, че да изкриви и ламарината, да сме по-толерантни и смирени…

Пък държавата вече е време да реши, ако трябва да забрани автомобилите, но не можем да си позволим да умираме.

Вече не!