Твоето НЕ за мене е ДА

1

Време е за един по-различен прочит на гръцката криза. Сълзливият водевил, превърнал се във водеща тама по вестници, информационни емисии на националните и кабелните телевизии има две страни. И за гърците, и за кредиторите, и за съседите. Вероятно, освен да и не, има и може би. Вероятно, излизането от еврозоната звучеше до скоро невероятно. Към днешна дата обаче е приближаващ факт с определени последствия. Абстрахирайки си от различните финансови експертизи и макроикономическата картина на нас, обикновените хора ни се ще да знаем как това ще се отрази на обикновения човек. И понеже сме тъпи и си го признаваме искаме това да стане със съответните примери, а не с фейсбук клишета, цитати от изтъкнати финансисти, ръкомахане и сочене с пръст. Искаме пример.

Като един, както се изразих в началото обикновен човек искам да знам ще мога ли да отида на някой от прословутите за български туристи „ръкави“ да си слушам сиртаки, да си пия узо с гръцка салатка и какво ще ми коства това? Като пари и не само.

Гърция

Бате Бойко би ми казал „Абе, зарежи ги тея ръкави, ела на Бутамята – раят на земята. Ела на Слънчев бряг, ела на Иракли и Кара дере, ако щеш.“ Е да, ама аз не искам. Който е бил в Гърция знае предимствата на тамошната почивка. Аз бях веднъж и сега по-трескаво от всякога ме интересува дали тази шибана криза ще ми попречи да повторя визитата си това лято. Ако да, как точно? Отговор няма. Или по-точно има не един.

Гърция

Хипотези и философстване, чешене на  пресъхнали езици. Някой протриват доволно ръце осмислящи отвратителната поговорка „По-добре на Вуте да му е зле, отколкото на мене да е добре“. На Вуте обаче ако му е зле, е твърде вероятно и на мен да ми е зле. Не злорадствам за гърците. Те са една по-развита страна, отстояваща интереса си. Не мога и да ги оправдая, след като взимат нещо назаем, но след това отказват да го върнат. Обаче не мога да оправдая и кредиторите, който при пъти по-големите си дългове проповядват морал (Франция, например) искат нещо, което не съм сигурен, но май и самите те не правят.

А ние, ние, бате Бойко, сме готови на всичко за всеобщото европейско благо… още преди да са ни казали и сме готови. Готови сме на авто жертвоприношение, само и само да сме послушни. Е, няма лошо едно малко дете да слуша родителите си. Въпросът е обаче, до колко тези родители се грижат за децата си. А тези родители, явно не са и много прозорливи, защото хващайки се да бъдат съквартиранти с гърците не знаят, май с какво се захващат. Една поговорка гласи, че роди ли се грък и евреите плачат. Е, вече ридайте. Но пак се връщам към онези обикновените, които тактично пренебрегвате. Ние ще плачем, то е ясно. За българите говоря. ГърцияНашите плажове са съсипани, туризмът ни е бавноразвиващ организъм в погрешна посока. Здравеопазването, образованието и културата са гилотинирани, нацията се е качила на ешафода и чака ръката на палача. Смирено и покорно.

И нека се разберем, изобщо не оправдавам гърците, но не ги и мразя. Те са ни съседи. И ако новинарските емисии отделяха малко повече време за това, какво се случва на Балканите, вместо да ни занимават със западната гей пропаганда, размера и формата на краставиците, цвета на доматите и прочие и прочие, може би щяхме да ги разберем по-добре, да се научим на някакво национално достойнство и самочувствие, било то и нахално и икономически непочтено. Просто понякога е по-добре да мислиш за себе си, отколкото да мислиш какво ще кажат другите. А дотогава аз мисля да се закотвя на някой от онези прочути за българските туристи ръкави, да си поръчам узо с балканска салата (гръцка, българска, сръбска – без значение). Да й духа средиземноморския бриз на кризата, пък ако трябва ще си платя и в драхми.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

Коментирай в Delo.bg