Велосипедът е нещо прекрасно. Най-широкоразпространеното превозно средство в целия свят. Над един милиард велосипеда се движат някъде из планетата земя. Освен всичко велосипедът е и най-екологичното транспортно средство, което помага и за физическата ни издръжливост. Но това го знаем всички. Няма да Ви отегчавам с историята на двуколесното ПС. Ще наблегна на същността на българския и в частност софийския колоездач като една от основните предпоставки за пътно транспортни произшествия.
Не знам каква е тази селска мода всеки втори да е заклет велосипедист. От екологична гледна точка ли, от икономически съображения ли, не знам, но е факт, че в София колоездачите са почти наполовина, колкото пешеходците. Като казвам колоездачи, влагам целия смисъл в тази дума. Те буквално яздят, галопират между хора, коли, заграждения. По–нахални участници в движението аз не познавам. И те не се съобразяват, че клетата ни столица няма достатъчно велоалеи. Те карат навсякъде, където им падне, по булеварди, шосета, тротоари, градинки, паркове. Навсякъде! Ако им направиш забележка… леле майко, ще изфъфли нещо с пълната си с бира уста, а после може и да те напсува. Такива са нашите велограждани свободолюбиви, леко хипи, леко еко, а видиш ли ги – бегай надалеко.
Профилът на ти“пич“ния велочовек е смесица между арогантен материалист и справедлив самурай. Колоездачите в голямата си част прекарват времето си в паркове, пафкат трева, наливат се с бира, на гърба си имат ученическа раничка, на главата си – слънчеви очила. Ходят на протести, политически ангажирани са, борци за свобода, природозащитници, някои от тях – вегетарианци. Абе, хипари-материалисти. Тея същите не се научиха, че пешеходна пътека с колело се пресича, само когато слезеш от велосипеда и го добуташ до другия край на пътното платно. В действителност те слаломират между хората на тротоарите, а в следващия момент скачат със скок на пешеходната пътека. Чуват се спирачки, трясък и звук на счупени фарове, стопове, огъната ламарина и т н. Светофари за повечето не важат. Те се приплъзват между колите, а след това, „оглеждайки“ се преминават кръстовището… като полупешеходци, като полуавтомобили. Те са особен вид хора, донесли със себе си селото в града… и то на колело.
Сега, да не ми се сърдите. Като има такива има и другите, които са съвестни и отговорни участници в движението, но моите наблюдения показват, че преобладават екстремистите.
След като толкова много се говори за „изродите“, седнали зад волана, не пропускаме ли да кажем и за тези на две колела и на два крака. Не сте ли виждали пиян или дори трезвен човек или група хора, които пресичат само на 4 метра от добре маркирана пешеходна пътека на натоварен булевард, ей така, напреки, просто защото ги мързи и е по-лесно или пък просто не си дават сметка каква отговорност носят по този начин и какъв риск крие тази тяхна маневра. Не е ли логично и те да бъдат санкционирани – пияните и небрежните пешеходци и велосипедисти.
Участници в движението сме всички и носим еднаква отговорност, независимо дали сме с 150 конски сили или една човешка. В тоя ред на мисли твърдя, че София е световната столица на велоидиотите, с които всички трябва да се съобразяват, независимо дали те минават на червено, въртят педалите пияни или дрогирани, подкарали колелото на късмета към пропаст от посредственост.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
