Стив Джобс: „Да помниш, че си смъртен…“

0

„Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин да се избегне капанът, че има какво да губиш“ –

мисъл на Стив Джобс, която обиколи интернет пространството, и събра стотици хиляди лайкове. Изобретателят, който вдъхнови хиляди хора. С креативността на продуктите си. И с личната си история.

Да помниш, че си смъртен.

Това е толкова градивно, колкото и деструктивно.

Изобщо няма да коментирам личните си впечатления, относно продуктите на компания, която способства за създаването на потребителското общество, чийто манталитет е „щом съм платил за нещо, значи всичко ми се полага, че дори и повече, дори, когато е безплатно…”.

Личните ми впечатления единствено говорят, че съвремието налага стандарт на обслужване, който производителите не са готови да заплатят, но и да защитят.

Единствените потърпевши сме ние, крайните потребители, които смятаме, че след като сме платили, ни се полага всичко след покупката на услугата или продукта, но често се сблъскваме с отговора: „Това не влиза в цената на покупката Ви… ”, за което до голяма степен сме си виновни ние самите.

Когато очакванията не влизат в цената.

Чия точно е вината?

На държавата, в която живеете? На религията Ви, която съпоставя давам = получавам? На наивността, която носите от времето, когато сте получили от дядо Ви дървеното влакче, чийто съвременен представител е Икеа, която печели точно от най-съкровените ни желания като задоволен семеен живот посред 45 кв.м. (на цена целия Ви живот), и сред тях единственото (в настоящето) дървено влакче, което ще сбъдне и Вашите, и на детето Ви мечти за пътешествия, насред килима с няколко сиви улици и сгради, посред детската стая в мръсния център на града, в който живеете?

Или ние всички просто сме смъртни, които трябва да харчим днес, сякаш няма утре, за да задоволим всички наши човешки не само нужди, а и прищевки. Защото имаме днес. А утре е утре.

Ние сме до толкова недосегаеми до бъдещето, че то чак не съществува. Дотолкова сме „яхнали вълната”, че плажът е мираж.

До толкова сме самозабравени, че дори не помним. Рождени дни на близки и приятели, юбилейни, или пък други дати. Да живеят съвременните приложения, Happy birthday! … Не, до толкова сме забързани в смъртността си, че забравяме за всичко, що е безсмъртно.

Да живее вечността, а с нея и нашата забрава.

Защото сме смъртни. Живеем, тук и сега.

Това, което след нас остава, може би ще да са милионите и лесния живот, за сметка на другите …

Или пък наранените души на децата ни, безмълвните свидетели на всичко, които утре ще застъпят нашия пост. И не ще мълчат. Ще стрелят.

Любов или омраза.

Човечност или бездушие.

Смъртност или безсмъртие.

От нас зависи какво точно ще предадем нататък.

За безсмъртието на душите е съвсем друга тема. И не за тук.

Нека бъдем реалисти.

Да живее вечността, а с нея и нашият „business“…

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Стив Джобс, 10 закона10 закона, които ни завеща Стив Джобс

 

Деца и смарт технологии? Стив Джобс ги забранявал на децата си!Защо Стив Джобс е забранявал смарт технологиите на децата си?

 

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg