Без право на избор

0

Пожелавам ти да живееш в неспокойни времена – така древните китайци проклинали враговете си. Не знам кой точно не си е държал устата затворена, но сега живеем точно в такива времена. Войни, бежанци, мутиращ Европейски съюз, безпаричие, катастрофи, глад, мизерия, опростачване, низки страсти… Някъде тук, сложил в потребителската си кошница малко ракийка, мезенце, дребна душица и голяма порция реалити българинът се е запътил към избори.

Изборите за местна власт. Нашенци и без друго са пред всекидневения избор да оцелеят ли или да се предадат? Да се нахранят ли или да останат гладни, за да си платят сметките за парно от 2010 година? Да емигрират или да останат, да студуват или да се самозапалят…?

Тези избори обаче са малко по-различни, но не много по-различни от всички други, които лъхат на политическо шарлатанство.

Българите обичат да избират палачите си. Всъщност те нямат избор. Ако не е палачът с червената брадва, ще е палачът със синята, виолетовата, жълтата. А те дотолкова са се размили цветово, че българинът гласува като далтонист.

Това е и идеята на изборите за местна власт. Гласува се за личност, за супермен, който ще превърне някой си български град в райско кътче. Някой си супермен… някой си български град. Звучи като приказка с трагичен край, която и да няма избори ще се случи, но все още има българи, които се чувстват длъжни да подкрепят цветната идея, защото въпреки че избираме „личност“, по-скоро си гласуваме по партийна принадлежност.

Старите баби в цвета на отдавна изчезналия им месечен цикъл, по-младите в цвета на посинялата от мъка демокрация. Това са твърдите електорати, те за личности не гласуват. Ако щете и кон да издигнат за кмет техните партийки, пак за него ще гласуват.

Голямата битка, голямото купуване на гласове е за свободните електрони, които са склонни да гласуват, ако им се плати.

Казвал съм го и преди, в общините под 30 000 души цялата местна власт е за затвора. Там гласове се купуват като топъл хляб по времето на зърнената криза. Кметът, в повечето случаи е обикновен е самодоволен селяндур в анцуг и кара задължително „Мерцедес“ за около 100 000 лева. Легендарните кебапчета които служеха за разменна монета за глас, сега са изместени от купюри от по 20 и 50 лева, а в някой места дори получвате безплатна организирана екскурзия до морето или до някой планински курорт. Всички са доволни. За дълбокия прованс 50 кинта са си 50 кинта. Вземи ги, докато можеш, пък за населеното място, където живееш – все тая. Нищо няма да се промени. Разбира се, че няма да се промени. Толкова сме онаследили тегобата и липсата на перспектива, че сме си станали откровени песимисти. Като кученце, на които преди избори хвърлят по някой друг доста добре оглозган кокал. Ако пък сте късметлии и кметът е решил, че ще икономиса няколко стотин литра бензин за 6 000 кубиковата си лимузина може да получите и фонтанче за разкош, което непосредствено след изборите ще бъде занемарено, окрадено, изпочупено.

В по-големите община полза от местните избори има. Почват се едни грандиозни ремонти и помпозни съоръжения. Озеленяване на релси, алсфалтиране и преасфалтиране, сапунисване и миене на булеварди, улици и улички. Дебелината на асфалта е колкото филия за хляб, но ако имаме късмет ще издържи точно, докато изборите преминат. И все пак е хубаво да видиш как нещо в града ти се строи. Макар и за кратко, макар след това всичко да бъде оставяно в незавършен вид, се вижда инициативата. Хората стават с една идея по-готови за глас. В големите градове се работи с повече замах и с хвърляне на повече златен прах в очите. Там кебапчета не ядат. Шампанско, хайвер, трюфели, ей такива работи. Затова и подходът е по-различен. Но на 26 октомври, след като изборната треска отмине и последната прашинка излезе от очите нещата си идват на мястото.

Да се помисли за идеята да се провеждат местни избори на всеки три месеца. Може да има по-голям ефект.

Всъщност в България няма избори. Тук всички са оставени без избор. Можеш да избереш само дали да прибереш някой друг лев покрай това съмнително събитие или да хапнеш топло кебапче с бира. Дали ще се гласува електронно или не, дали ще има задължително гласуване или не си е абсолютно все тая.

„Ако нещо зависеше от изборите, щяха да ги забранят“ – Уинстън Чърчил.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg