Чудо ще е…

0

След вчерашната обиколка из Фейсбук, където доминиращата новина се оказа бликналата чудодейна вода при разкопките край Плиска, се събудих с ясното съзнание, че вярвам в чудеса. Не, аз наистина вярвам в чудеса, още отпреди това, но моите лично изживени, сбъднали се чудеса… това си е друга тема, за друг момент.

Сега… вярвам в чудотворната сила на бликналата според пророчеството на Ванга вода. Вярвам дори на Божидар Димитров за това пророчество. Може би не прозвуча добре. Истината е, че дълбоко се възхищавам на историка Божидар Димитров. Даже вярвам, че споделяйки с нас сбъдването на очакваното чудо, е искал да даде малко повече надежда на окаяния ни народ. Вярвам, че едва ли някой от управляващите се нуждае от чудодеен PR, за да гради светлото бъдеще на страната ни по блесналите магистрали. И го вярвам, защото… вярвам в чудеса.

Чудо на Аязмото

Национален историко-археологически резерват Плиска, фото: Николай Николов

Толкова много, че вярвам още, че:

– жертвите не са наказваните, а виновните най-после са припознати като виновни;

– сборът от заглавията на вестниците не е сценарий на филм на ужасите;

чалга звездите освобождават телата си от силикона и грейва най-сетне природната им красота и интелигентност;

– чалгата изобщо отстъпва засрамена пред жаждата на хората да четат, /от Шекспир, Андерсен, Достоевски и Толстой до Тери Пратчет през Стайнбек, Хемингуей, Селинджър, Фокнър, Уилям Сароян, Екзюпери, Ботев, Вазов, Радичков, Вапцаров, Пеньо Пенев, Радко Радков, Иван Цанев, Маргарита Петкова, Камелия Кондова………… – ох, не спазвам хронология, нито пък всички мога да изброя, но който знае, знае какво имам предвид/ да слушат /от Йоан Кукузел, Бах, Бетовен, Верди, Чайковски… Гершуин… Вангелис, Клептън, Клайдерман… Луис Армстронг… няма изброяване, не е възможно, само посока някаква си очертавам…/ и да гледат /от Леонардо да Винчи и цялата флорентинска школа до Рембранд и компания от ниските земи, испанските Ел Греко, Веласкес, Гоя, Пикасо, Дали… френските Мане и Моне, Дьолакроа, Сезан…/… увлякох се с това изброяване, спирам;

– кемтрейлсите ги няма или пък са трансформирани в ръсенето на манна небесна;

– родните природни богатства си остават на родна земя /никакви такива канадски фирми с българско злато да не богатеят/;

– мутрите произнасят правилно „к’во“ и вече не са мутри, а атлетични скромни труженици на българското плодородно поле;

– политиците ни също вече са хора, обикновени човеци имам предвид, развили топло, здравословно приятелство със селскостопанските ни труженици /виж горното за справка/;

– едрият финансов капитал от хищен тигър се смалява до гальовно коте, щедро и справедливо разпределящо ласките си между нуждаещите се;

– емигрантите се завръщат по родните си места, за да бъдат майките с децата си, синовете с родителите си, братята със сестрите си заедно под щастливото българско небе…

Това е. Вярвам в чудеса. Малко ме гложди идеята за пряката връзка между бликналата чудодейна вода и възхода на България, но… млъкни сърце! Вярващите в чудеса не се съмняват.

Чудо на АязмотоНаистина вярвам в чудеса, но преди това повярвах в едни други, народни мъдрости /под „вярвам“ скромно разбирам „практикувам“/: „Бог дава, ала в кошара не вкарва“ и „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ„. А вчера Иван Богданов публикува в статуса си и още една мъдрост: „Докато седиш със скръстени ръце, няма как да запретнеш ръкави„. Да разкръстосаме ръцете си, мислите си да „разкръстосаме“, на сърцата си само да позволим да се „кръстосат“ и… Чудо ще е.

Катя Ташеваавтор за delo.bg: Катя Ташева

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg