България като ОЧЗ (Организация на чудовищата и злодеите)

1

Само преди ден написах, че агресията поражда агресия, че насилието не се изкоренява с насилие, но ми се ще да си върна думите назад и да добавя, че понякога може да се направи изключение.

Източници, близки до разследването на побоя на тригодишния Христо разкриха, че момчетата, малтретирали 3-годишното дете са снимали побоя с телефоните си. От записите, открити в телефоните на двамата задържани става ясно, че малкият Христо е измъчван дни наред – чиста проба садизъм. Не било ясно защо Александър и Патрик за измъчвали момченцето. Лесно е да проумеем, че едва ли да е било при самозащита от нападение на тригодишното дете.

Тези момчета са естествена мутация на демократичната младеж. Младежи с дедуктивно поведение, натрупали комплекси и агресия. Току що навършили пълнолетие момчета, които не ценят човешкия живот, нито пък правят разлика между действителния живот и филмите, които харесват, са пребили почти до смърт едно беззащитно дете.

Александър, ПатрикПатрик Първев и Александър Донков се оказаха фенове на Енгърфист – диджей, чието вдъхновение са серийните убийци и психопатиите. Насилието и тук се оказва вносна стока. А експортът е почти винаги в посока Пирогов под формата на осакатена жертва.

насилие, дете, деца

Александър Донков

Не се сещам за нито една оправдателна причина за подобен акт на насилие над дете от хора, които до вчера също са били деца. Възможно е и те в детството си да са били жертва на насилие, възможно е да не са израснали в идеалната семейна среда, но няма нито един извинителен факт, който да ме накара да си кажа: Да, бе, те са го пребивали, снимали са го, усмихвали са се доволно от режисирането на реалистичния екшън-хорър, но са имали основателна причина за това. Нямали са! Няма основатлена причина да малтретираш тригодишно дете. Който си го мисли, е луд и вероятно също склонен към агресия.

насилие, дете, деца

Патрик Първев

Нали сте чували, че всичко се връща, ама аз започвам да не вярвам в това или по-скоро съм станал адски нетърпелив, защото дадеш ли толеранс на насилието, то ще ни завладее, както се случва в момента. Без да имам право да го искам, ми се ще Александър и Патрик да получат същото, за да усетят какво е. Ей така, за назидание, за урок. Не е кой знае какво, нали? Те ще го разберат. Просто на всеки от тях по двама яки мъжаги със свити юмруци и един оператор, който да документира. Ако имат проблем с разпространението на филма може да го продадат на „Съдби на кръстопът“ или „Истински истории“. Но се връщам на основната ми идея, а тя е, че вероятно не се чувствам толкова човешки извисен и христянски възпитан и не съм склонен да им простя и да го подмина.

майката на пребития 3-годишен Христо

майката на пребития 3-годишен Христо

В историята като кръпка стои и майката на детето. Бая помия се изля в коментарите под статиите върху жената. Всеки живот се съобразява с някакви обстоятелства. Какъв избор има една цигуларка, живееща в страна, където изкуството се цени колкото отпадък? Каква съдба може да има един музикант в страна, където такива като нея нямат никакво обществено значение, ако не се казват Фики, Сашка и т н. Не е единствената гурбетчийка. Има една поговорка, че най-много от българите в чужбина са музикантите. Много оставят децата си на баби, дядовци, лели, чичовци. Логично е да има и такива, които не могат да бъдат оставени на никой по простата причина, че или нямат живи роднини, или нямат такива, на които да разчитат. Но тук изниква един основателен въпрос. Защо тази жена е решила да даде 1000 лева на момчета под 20 години, вместо да наеме детегледачка за, вероятно, същите пари? Това е голямата загадка в голямата трагедия.

Това е само една история от многото. Това е най-прясната история от многото вкиснати и всички те – made in BG. Тук нещата са безплатни сценарии за определен жанр от киното. Тук детегледачките са 19-годишни младежи-насилници, а майките, търсещи препитание в чужбина, забравят, че са майки. Тук рецептата да си неповторимо реалистичен режисьор на хорър филми е много лесна. Просто намери двама младежи, добави един смартфон с камера, една майка, работеща в чужбина, едно малко дете и посипи всичко обилно с агресия. Уви, това не е кино, а истинският живот в България.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

Коментирай в Delo.bg