Паметникът пред НДК „1300 години България“ – символ на разложението в държавата *

6

* Позиция на Стефан Иванов – историк, общински съветник в СОС трети мандат, председател на ПП „Движение демократично действие – Д3“

Г-н Иванов, наскоро Столичният общински съвет прие решение за демонтиране на паметника „1300 години България” и възстановяване на паметните плочи на загиналите от Първи и Шести пехотен Софийски полк. Какво мислите за това решение?
Стефан Иванов–    Гласувах убедено за това решение по няколко причини. Първата е, че по този начин се възстановява историческата справедливост и се демонстрира преклонение пред паметта на стотиците жертви от Първи и Шести полк, чиито паметни плочи са премахнати по време на комунистическия режим. Не бива да забравяме обаче, че има и други важни обстоятелства в подкрепа на решението. Такива са например полуразрушеният вид на т.нар. паметник, който е придобил отдавна сред широката общественост нецензурно име, а също и доста убедителния резултат при гласуването в Столичния общински съвет, който (вярвам в това) напълно отговаря на мнението на столичани. И накрая – нека не забравяме, че този връх на изкуството, това световно културно достижение, няма да бъде загубено за идните поколения. То само ще бъде преместено на друго място, където ценителите ще могат да му се наслаждават.

1300 години България

Разбирам иронията Ви, но наскоро се чуха гласове, че именно този паметник бил в унисон с НДК и градинката около него?
–    По тази логика най-добре би било градът ни да продължи и след преврата от 09.09.1944 г. да залага на австрийската архитектура и градоустройственото си развитие съгласно плана на Адолф Мусман, но в периода на социализма се преминава в една доста по-безвкусна и сива архитектура. Тя не е в унисон с прекрасните сгради отпреди 1944 г., но това не се оказва достатъчно сериозен аргумент. Най-важното днес е, че хората подкрепят нашето решение. Другото са второстепенни разсъждения.

Не противопоставяме ли твъре много две различни епохи от новата история на България?
–    Не, защото ние всъщност не бихме могли да направим нещо повече от това да достигнем до историческата справедливост чрез възстановяване в автентичния им вид на паметните плочи на Първи и Шести пехотен софийски полк на приблизително същото място, откъдето са били демонтирани.

Покрай този казус се стигна отново до поставяне на въпроса за неизпълненото решение на Столичния общински съвет от началото на прехода за демонтиране на Паметника на съветската армия. Това реалистично ли е и трябва ли да бъде направено след толкова много години? Все пак това е част от историята, не мислите ли?
–    Погледнато толкова общо и султан Баязид, който присъединява България към Османската империя, също е част от историята. Това означава ли, че трябва да му се вдигне паметник? Съветската армия не може да е „освободителка”, както безумно пише на паметника, защото не ни е освободила от никого. Питайте всеки защитник на Паметника от кого ни е освободила съветската армия и ще срещнете разсеян поглед и мълчание. Истината е, че в момента, в който СССР обявява война и нахлува в България, на власт в София е правителство, начело с Константин Муравиев, в чиито състав влизат антигермански настроени противници на войната. България няма вече съюзнически отношения с германците, техните войници ги няма, а освен всичко друго водим чрез мисията на Стойчо Мошанов в Кайро преговори да преминем  на страната на Съюзниците, но чрез САЩ и Англия, а не чрез СССР. Нахлуването не е освобождение, а има една простичка цел, която успява. Руснаците да поставят на власт в София свое марионетно правителство, което да установи диктатура и терор в услуга на Москва. Така и става, в резултат на което десетки хиляди българи са убити зверски без съд и присъда, а стотици хиляди семейства и съдби са съсипани. Това е основния символ и послание на този тотем – господството на мрака. И неслучайно той е най-големият – да не забравят хората, че има кой да мисли и взема решения вместо тях. И ако това е било нормално за пребиваващата в комунистическа диктатура България, днес е напълно немислимо това нещо да продължава да съществува в същия вид и да излъчва същите послания. Паметникът на съветската армия трябва да бъде демонтиран ако има останало и капчица национално достойнство в съвременните български управници и на национално, и на общинско ниво.

Няма ли да реагира Русия, че по този начин се поругава паметта на загиналите съветски войници в България?
–    Няма как, защото такива просто няма. След нахлуването на съветската армия в България, няма оказана съпротива, няма и дадени жертви от страна на съветската армия. Следователно този паметник не почита паметта на каквито и да било жертви. Ако пък се е имало предвид да се почете паметта на българите, които са воювали срещу Германия във втората фаза на войната – между септември 1944 и май 1945 г. – то това също не е вярно, защото напомням, че именно СССР по време на следвоенните конференции отказва да признае статута на съвоюваща страна на България и по този начин дори не почита паметта на тези наши сънародници. А паметникът не е и обект на културната спогодба между България и Русия, което личи от отговор на министъра на културата Борислав Абрашев на питане на народния представител Лъчезар Тошев, с което разполагам. Тоест няма никаква причина да не се пристъпи към демонтирането му. Аз дори на нарочната сесия на Столичния общински съвет през 2011 г., на която бях инициатор, предложих този паметник да се подари на община Димитровград, която настойчиво си го искаше. Но пък сега се оказа, че тогавашния кмет на Димитровград и ценител на Паметника на съветската армия днес е виден представител на Реформаторския блок и не знам дали чувствата му са още актуални.

1300 години България - преди и след

Какво ли е обаче в този случай общественото мнение?
–    Ами то към днешна дата не може да бъде друго, освен с лека подкрепа за оставане на паметника, като се има предвид 70-годишното еднопосочно промиване на мозъци. Аз обаче съм категоричен, че ако се направи една нормална кампания в продължение на година или две, дори и при провеждане на референдум, демонтажът ще бъде подкрепен от гражданите. Никой нормален човек няма да избере символа на тиранията пред символ на свободата и националното достойнство. Кой би се възпротивил това място в центъра на София да бъде използвано за такива цели? Питам ясно – нормално ли е една велика държава на поне 1400 години, каквато е България, да няма нито един паметник на свой владетел в центъра на столицата си, за сметка на което да има огромен паметник на чужда армия, нахлула в страната и установила кървав диктаторски режим, унищожил физически десетки хиляди души без съд и присъда и избил без капка колебание почти целия елит на страната ни?

Председателстваното от Вас „Движение Демократично действие” излезе с декларация за изучаване на периода преди 10.11.1989 г. в учебниците по история. Какво имате предвид?
–    И по този въпрос общественото мнение се фалшифицира – чрез нежелание да разкажем ясно и на глас пред хората истината за комунистическия режим. Според нас този период трябва да се изучава в среден курс на българското училище, за да знаят младите хора какво се е случвало с техните предци и да не попадат в обръчите на неадекватната носталгия по социализма, която ни залива отвсякъде. Защото зад баничките по 26 стотинки и евтините почивки на ведомствени бунгала в Ахтопол има и друга скрита и заметена под килима истина, за която на никой от досегашните ни управляващи не достигна куража да разкрие докрай. Някак лицемерно е да се заклеймява национал-социализма от сутрин до вечер (което само по себе си е абсолютно правилно), а неговия брат-близнак – комунизма – да седи свенливо в сянка – неосъден, агресивен и мимикрирал в съвременни форми. Разбира се, основната цел на съвременна България трябва да бъде превръщането ни в справедлива държава на модерни и успешни граждани, но за да стане това, трябва да започнем начисто.

Дали някой след това интервю няма да си каже „За това ли се избрани тези хора, нямат ли си други, по-сериозни занимания”? Как бихте му отговорили?
–    Аз съм избран за общински съветник вече за трети път от над осем хиляди софиянци и знам, че съм един от техните 61 представители, за да казвам и отстоявам истината. Това и правя без да ме интересува дали това се харесва на някого или му се струва маловажно. Отстояването на националното достойнство като антипод на сервилността пред външни сили никога не може да бъде малка цел и несериозно занимание!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



6 коментара

    • Стефан Тодоров на

      Не чувам нищо смислено. Съгласен съм единствено, че рушащият се паметник символизира разложението на страната. Демонтирането му просто продължава тенденцията на разруха.

  1. Иванов на

    Аргументите, изложени в интервюто, са напълно достатъчни и безспорни. Ако някой трябва да дава някакви контра-аргументи, това сте вие, другарю Тодоров. Започвайте…

    • На Иванов брат му на

      Браво г-н Иванов, браво другари анти-комунисти! Нека да рушим и отричаме всичко създадено. От същата семка сте всички! Комунистите махнали плочите, сега ще им махнем паметника. БСП като са на власт, дай да махнем половината администрация и да сложим червени. Идват новите, махаме червените… Типичен български модел на „развитие“!

  2. borislav georgiev на

    ТОВА БЕШЕ ПАМЕТНИК НА 1300 ГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА Б Ъ Л Г А Р И Я…, КОЯТО ДНЕШНИТЕ БЕЗРОДНИЦИ, НАРИЧАЩИ СЕБЕ СИ „ДЕМОКРАТИ“ И ТЕХНИТЕ НОВИ АМЕРИКАНСКИ ГОСПОДАРИ, УСПЯХА ДА УНИЩОЖАТ… БАВНО И МЕТОДИЧНО… ПРОСТО ДЪРЖАВАТА Б Ъ Л Г А Р И Я ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА… НЕ ВИ ЛИ Е ЯСНО БЕ, ХОРА… НА ТОВА МЯСТО ПРОСТО ПОСТАВЕТЕ ЕДИН „МАКДОНАЛДС“… ИЛИ ОЩЕ ЕДНА СКАРА БИРА… СВИНЕ, БЕЗРОДНИ!!!

Коментирай в Delo.bg