Висша италианска мода за първи път у нас

0

На самия праг на есента една чувствена и многоцветна изложба ще радва почитателите на естетиката в столицата. „Италианската мода: родена от мечти” е първа подобна инициатива у нас, подкрепена от Италианския културен център. Експозицията е организирана под патронажа на кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова, а официалното й откриване е на 16 септември от Н. Пр. Посланика на Италия, г-н Марко Контичели.

Идеята на изложбата носи в себе си преди всичко емоционален заряд, заяви един от кураторите на събитието г-жа Фиорела Галгано на специалната пресконференция в Националната галерия – Двореца днес. Тя пресъздава мечтата за красота чрез проследяване на еволюцията на модата през последните деситилетия. Ето защо облеклата в експозицията не са подредени по дати, а следвайки емоционалното си послание. От нея стана ясно, че всъщност италианската мода датира от времето още на Микеланджело, когато той е бил стилист на гардовете на самия Папа. Дъщерята на г-жа Галгано, Алесия Тота, направи кратка ретроспекция на изложените модели.

22 тоалета включват експонатите – както модни шедьоври, така и два модела, ушити наполовина, които показват миниатюрни знаци, плод на десетки разработки и проби. Именно това е характерно за висшата мода – тя се шие индивидуално за определена дама и не е проста импровизация, а дълъг продължителен процес. Някои от темите в колекцията носят имената на луксозните тъкани и цветове, емблематични за съответния дизайнер или характерни за модела-експонат: „Синьо Балестра”, „Метална нишка”, „Органза”, „Тюл”, „Дантела”, „Сатен”, „Шантунг”, „Кадифе”. Императорът на италианската мода Валентино доминира отново с рокля в цвят червено, специално изработена по формите на Клаудия Шифър. Атрактивни са и темите: „Лазерно кроене на живо” – един съвременен метод за разкрояване на тъкани; „Тафта ермезино” – плат, ръчно тъкан на станове от 16-ти век, използван единствено от Роберто Капучи, определян като бащата на модата в Италия. „Изкуството на бродерията” и „Бродерия и аплликация” респективно препращат към миналото, когато векове наред дамският гардероб е бил изработван на ръка.

Представените дизайнери са от най-изявените и познати в света: Джорджо Армани, Алесандро Анджелоци, Ренато Балестра, Лаура Биаджоти, Мариела Бурани (с циганския си шик), Джанфранко Фере, Валентино, Версаче, Раниеро Гатинони и др. Творбата на Сестри Фонтана „Свещениче” датира от 50-те години и е изработена за великата Ава Гарднър. Това е още един важен акцент в изложбата – да се представи влиянието на киноиндустрията и холивудските звезди върху развитието на италианската висша мода. Интерес представляват тоалети, носени от София Лорен (Армани), Елизабет Хърли, Наоми Кембъл, Бианка Балти, Мила Йовович (Енрико Ковери).

Изложбата е прецедент за модното пространство в София. Идеята е впечатлила особено директорът на Националната галерия – г-жа Слава Иванова, която с радост е предоставила за експозицията най-прекрасната по думите й „Бална зала” с надеждата това да се превърне в традиция. Фиорела Галгано допълни, че идеята за сътрудничество е съчетана и с други инициативи, една от които е да се направи съвместно дефиле на висша мода с дизайнери от Италия и България. Облеклата в колекцията са събирани с години и наброяват над 300 модела. Представяни са в Ню Йорк, Токио,Сао Паоло, Лион, интересът към тях е световен.

Всяка жена носи в себе си трепета и мечтата да облече дреха, направена специално за нея, въплъщаваща творческия дух на дизайнера. Италианската школа се е доказала през годините основно с безкомпромисното си качество в материите и изработката. Друг неин белег, с който тя изпревари френската мода, е нейната емоционалност и достъпност до хората, до тяхната естетическа потребност за себеизява. С тези обобщаващи думи проф. д.н. Любомир Стойков, водещ на пресконференцията, отправи покана към ценителите на модата да посетят изложбата, която ще бъде на тяхно разположение до 18 октомври.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg