Веселина Седларска: Не мразете депресията си, тя си въобразява, че прави нещо полезно за вас

0

Веселина Седларска е родена през 1954 г. в Стралджа. Завършва гимназията с преподаване на английски език в Пловдив, а след това журналистика в Софийския университет. Специализира журналистика в САЩ. Работила е във вестниците „Сливенско дело“, „Черноморски фар“, „Труд“, „Стандарт“, в радио „Свободна Европа“, списание „Тема“, сайтовете „Клуб Z“ и „Редута“. Автор е на „Сънувах Мисисипи“, „Пасажерите на Ной“, „Кладенецът“, „България за начинаещи“. В края на 2018 г. Веселина Седларска издаде и „Депресията ме обича“. В анотация към последната ѝ книга Мария Касимова-Моасе споделя, че „това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от „хората с дежурни сърца“. Книга, която четеш с молив и ти се иска да я подчертаеш цялата, за да разполагаш винаги с най-ефикасния комплект за спасяване на оголели от чувстване души.“ За читателите на delo.bg Веселина Седларска разнищва още от душата си.

Веселина Седларска

Веселина Седларска

Хората, които са депресирани избягват да говорят за своето състояние, но в книгата „Депресията ме обича“ разказвате своята история. Кое Ви предизвика да я опишете?

– И аз като повечето хора си въобразявах, че проблемът ми е уникален. Не, не беше. Беше сходен с проблемите на много други хора от моето поколение, от моето обкръжение. Може би по-различното при мен беше, че го признавах, изучавах и се опитвах да го реша. Този процес е безкраен, все още опитвам. Но реших да споделя мислите си с тези, които имат по-малко опит от мен. Сега те ми пишат писма: „Вие сте описали мен.“ И ми разказват как те се справят. Това е вътрешната човешка потребност – да не си сам, да дадеш и да получиш. Нищо по-естествено няма от това, останалото са предразсъдъци.

Възможно ли е депресията да изпитва положителни чувства, още повече да обича?

– Така ми беше по-лесно да обясня природата ѝ.

Депресията е като онези приятели, които те съветват да не обръщаш внимание на проблемите си, да се правиш, че ги няма, да очакваш да отминат сами.

Тя пристига и ти казва, че вече можеш да се скриеш в нея, да страдаш, да мрънкаш, да лежиш цял ден в леглото. Тя идва като оправдание, като приятел чиято криворазбрана любов те скрива от проблемите. Не мразете депресията си, тя си въобразява, че прави нещо полезно за вас.

Кога усетихте, че състоянието Ви е в другия край на любовта към живота, кои бяха първите симптоми на Вашата депресия?

– Безсмислието. Чувството, че се е разхлабил божественият възел, който свързва нещата, както казва Екзюпери. Загубването на значението на нещата, на цветовете на предметите, на ароматите на празниците. Чернилката на усещането, че няма смисъл, няма значение, няма разлика. Умората от живеенето.

Кое Ви помогна да излезете от депресията, кое беше личното Ви въже, което Ви изтегли от това състояние?

– За късмет всеки от нас има много въжета, за които може да се хване и изтегли нагоре от блатото на депресията. Важното е да си знае кои са неговите въжета. При мен са четенето и писането – в този ред. И, разбира се, един списък от други, не по-малко важни въжета. Списъкът е включен в книгата, но той е личен, действа при мен. Всеки има своя списък със спасителни въжета, трябва да е наясно с тях и да ги държи здраво.

Може ли един депресиран (депремиран) човек да бъде щастлив?

– Ще прозвучи странно, но да. В книгата отговарям на този въпрос с думи на Мат Хейг: взаимозависимостта между депресиран и щастлив е като взаимозависимостта между алкохолик и трезвен.

Нищо не пречи на един алкохолик да е трезвен, така е и с щастието при депресията.

Оттук нататък следва по-трудното – как да си все по-дълго щастлив и все по-кратко депресиран.

Веселина СедларскаПсихиатрите определят негативните, мрачните и въобще загадъчните човешки чувства и емоции като стигма. След като СЗО я обяви за водеща причина за загуба на трудоспособност, възможно ли е депресията да се скрие?

– Депресията се крие по много причини. Макар и модерна, тя не е престижна болест. Напротив, върху нея тежи древното клеймо, което е било поставяно на всяка душевна болест. Затова и хората я крият. А понякога просто не подозират, че имат депресия – бъркат я с тъгата, с лошото настроение, с гнева. Впрочем колкото разпространена е, толкова е и неизследвана. Засега се лекува предимно с поведенческа терапия или антидепресанти, в голямата си част невротрансмитери, които се предполага, че не достигат на депресираните. Никак няма да се изненадам ако след време това се окаже неподходящото или поне не най-доброто лечение.

Как приятелите могат да помогнат, ако прозрат, че техен близък е на косъм от депресивно състояние?

– Първо, като не подценяват ситуацията. Депресията не е тъжно лице в дъждовен ден, което на следващия ден ще се усмихне заедно със слънцето. Второ, като не му говорят бодрячески да се стегне, да се радва, да мисли положително и други такива клишета. Ако приятелят е със счупен крак, няма да го накарате да тича, нали?

Депресираният приятел е с фрактура на душата, макар и невидима, тази беда не е по-малка от счупен крайник.

Оставете го да говори. Слушайте, не бързайте със съветите. Разберете го. Уверете го, че сте насреща. Ако пък не му се говори, помълчете заедно. Не насилвайте нито себе си, нито него.

В ерата на социалните мрежи живеем – време, в което перченето онлайн е много по-лесно и бързо от това да изразиш позицията си навън. В тази връзка каква е ролята на платформите в интернет да подтикват хората към изолация, живеене в илюзорен свят, не е ли това краткият път към развитието на депресивно състояние?

– Тук отговорът е много дълъг. Интернет и социалните мрежи могат да те доведат до лудост, камо ли до депресия. Но тъй като

аз не съм виждала сред депресираните нито един глупав човек,

ще бъда кратка – интернет е инструмент. Инструмент! Като ножа, да речем. С нож можеш да убиеш, но можеш и да си отрежеш филийка. Ползвайте инструмента умно.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg