Никола Дюбоа: В книгата ми „Приятно ми е, Никола“ има частица от живота на всеки един човек

0

Въпреки че „Приятно ми е, Никола“ е на книжния пазар от края на септември, официалната премиера на дебютния автобиографичен роман на Никола Дюбоа се състоя на 26 ноември в София. В книгата умело и увлекателно Никола Дюбоа ще Ви позволи да надникнете в душата му, да усетите преживяванията на един млад мъж в годините на прехода и личностното му израстване с рязка смяна на приятели, възможности и среда.

– Книгата ти е автобиографична, искрена, излял си себе си в близо 500 страници… Как се реши да споделиш живота си с българите?

Реши ме една депресия. Влизайки в 30-те, все едно изживявах кризата на 40-те. В този период започнах да се лутам и две години си търсех работа. У нас ако нямаш връзки, нещата не се случват. Поредният човек, който щеше да ми помогне, ми каза:

„Опиши се с три думи и напиши какво точно искаш…“

Тъй като това се случи миналата Коледа, аз шеговито написах едно писмо като за Дядо Коледа. Веднага след като го изпратих, жената ми върна мейл, в който се беше възхитила от начина, по който съм написал писмото и директно ми предложи да напиша книга. И на следващия ден започнах с първите редове на „Приятно ми е, Никола„. Когато човек няма какво да губи и се намира на дъното, има чувството да си излее всичко и така и стана. Казах си, че аз не мога да се опиша само с три думи и започнах отначалото. И всъщност така започва самата книга – от моето раждане. Още от първия параграф описвам, че съм осиновен – ако някои деца се раждат от любовта на един мъж и една жена, то аз малко след раждането си съм бил оставен в отдел „Щъркелови полети„.

Никола Дюбоа

Никола Дюбоа, сн. Костадин Кръстев-Коко

 

– Напоследък българите не са ли основно в интернет, остава ли им време да четат книги, как се реши на това предизвикателство да издадеш книга?

Докато пътувам към новата ми работа с градския транспорт ми прави впечатление, че много хора държат книга в ръката си, т.е. четат. Що се отнася до това дали ще ме разберат, смятам, че езикът на книгата е много достъпен, въпреки това българският език е много интересен, защото го гледам така малко отстрани. Все пак първите ми 18 години съм ги изкарал във Франция, където знаех едва 300 български думи, които бяха една домашна лексика от типа на „Спи ли ти се?“, „Искаш ли са ядеш?“, „Написа ли си домашното?“. Ето защо в книгата много съм си играл и с езика, най-малкото като звучност. Поиграл съм си и със стила, за да не заприлича на документалистика. Използвал съм много метафори, сравнения, игра на думи. Има една глава, която е написана като театрална пиеса и е написана в стихове, в която действащите лица винаги са три. Друга глава е написана като дневник – точно час по час какво се случва.

Никола Дюбоа, Приятно ми е, Никола, книга– Освен за несбъднатите любови, безпаричието и роднините-използвачи, какви са другите теми в книгата ти?

Хомосексуализмът – това е една от темите, които са по-необичайни за българските читатели. И въпреки това, когато аз говоря за хомосексуализма не искам да се насажда и в книгата не се преекспонира. От всички 42 глави, темата е застъпена едва в две от тях. Дори в едната съм се заиграл с мореплавателската лексика, и е наречена „Христофор Колумб“. Така започва и главата – докато бреговата охрана, т.е. родителите ми са се отнесли нанякъде, аз съм плавал лека-полека към левия бряг. Обяснявам, че това много късно се открехва при мене. Омръзна ми да живея като другите, т.е. да имам приятелка, аз имам приятел. Описвам това в главата, в която претърпявам корабокрушение. Още от 4-5 глава аз разкривам, че съм влюбен в най-добрия си френски приятел и то от дете. Това че акцентът пада малко повече върху хомосексуализма в две глави, все пак се разказва пасивно или активно (без игра на думи) за хомосексуализма и не е нещо, което се набива на очи. Най-малкото не искам да влизам в някакви стереотипи. Това, което ми харесва, говорейки за стереотипи е, че книгата ги разчупва, защото аз нито съм с оскубани вежди, нито говоря на фалцет, нито чупя китки и не попадам в карикатуата, която хората са свикнали да виждат, когато геят, канен във всяко едно риалити, е винаги такъв.

– Хомосексуалността – хиляди млади българи живеят с тази буца в гърлото до живот. Трябва ли човек да се срамува от това, че е сексуално привлечен към хора от същия пол? Ще дойде ли денят, в който хомосексуалните няма да робуват на своята ориентация?

Добър въпрос, актуален още преди 15 години, когато растях във Франция. Тогава нямах никакъв наръчник как да бъдеш гей във Франция. По това време се появи една теленовела, в която се разказваше за една двойка, която се влюбва, която не попада в тези стереотипи. Тогава разпознах себе си в единия от тях и се чудех защо досега нямаше нещо, което да ми покаже, че това са нещата от живота. Книгата ми може да не е пътеводител, но пък ще се радвам, ако може да помогне на някой, който си задава въпроси както мен тогава – защо трябва насила да обичам момичетата, като не ми идва отвътре, например. Един ден това неизбежно ще се промени и в България, ще се раждат деца, за които това ще бъде съвсем нормално, а не смятано за модерно или болест, както масово се твърди у нас. Ще дойде този момент, в който хората дори няма да се замислят за това дали човек е хомосексуалист или не. Въпрос на време е! Преди години, когато дойдох в  София, тръгвайки към други места в страната, имах чувството, че пътувам във времето. Колкото повече се отдалечавах, толково нравите и ценностите ставаха все по-архаични. Така че, просто е въпрос на време.

– Тези, които вече са я прочели или предстои да си я купят, ще те разберат ли, когато затворят последната страница?

Със сигурност! Мисля, че в книгата ми има частица от живота на всеки един човек. Всеки един от нас в даден момент може и да не се оприличи, но определено ще се припознае в някои мои анекдоти. На всеки му се случва да има падове, но следват по-приятни моменти. Убеден съм, че ще бъда разбран.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg