Безплатен джаз… нейде в София

0

Оставих си няколко седмици отдих след едно, за мен и за много други хора, паметно събитие, белязало началото на юли в скъпата ни столица. Става въпрос за станалия вече ежегоден джаз фестивал „A to Jazz“. Ще пиша като наблюдател, не като музикален критик.

От видяното през трите вечери в Южния парк ми стана ясно, че голяма част от българите нямат отношение към магията, наречена джаз. Но има надежда! Говоря за слушателите, а не за изпълнителите. Имат отношение към безплатните неща. Факт е, че в градинката присъстваха почти всички родни музиканти. Кой, за да свири, кой, за да види любимците си. Другите просто искат да са част от нещо безплатно. Нещо, което не разбират, но което е яко, готино, западно и модерно.

джаз, A to JAZZНеадекватни танци наподобяващи латино гюбек, футболни подсвирквания, хиляди изправени ръце, които сякаш са готови по абитуриентски да почната да броят от едно до дванайсет. Около мен имаше и други представители на българската фауна. Ранички или къмпингари… не знам как точно да ги нарека. Насядали по земята мажещи филиии с лютеница и майонеза и нагъващи кренвирши. От опиянените им с мастика, мента и бира усти, пълни с някой и друг залък хляб, се чува сподавено фъфлене. Някакъв стон на опиянение. Нечленоразделна реч, която одобряваше импровизацията на Кени Гарет. Тея ги има навсякъде. Сеирджии! Искат да се напият сред природата, искат да са за части от секундата на Уудсток. Пак повтарям да се напият, да се надрусат, да се сношат. Няма да се занимаваме с тях. Просто следващата година може да сложат някакъв камуфлаж, пригоден за джаз фестивал и различен от тениска на любимата скандинавска метъл група.

Там бяха и родните „фънки соул“ звезди. Фейсбук иконата Рут Колева, срамуващата се да бъде люлинчанка, а вероятно и българка Прея, симпатягите от funky miracle, трагичният певец с отлична визия Мирян… Там бяха и семейства с децата си, с кучетата си. Играеха фризби, федербал, търкаляха се по тревата и излъчваха щастие. Музиката прави чудеса. Ако не друго сплотява хората.

В този ред на мисли това, че този фестивал се случва, е нещо страхотно. Три вечери българи от всички възрасти се събраха на открито, кой с бира в ръка, кой с гадже под ръка. Откъснати от вечното философстване и материален недоимък. В мислите им нямаше място нито за гръцкия колапс, нито за натовските танкове. Те летяха въпреки всичко в един полет над висините, в една магия на общуване без думи. Музиката е универсален език. И наистина има голямо значение. Големият Шостакович го е казал просто и ясно: “Музиката облагородява човека!“

джаз, A to JAZZДжазът е свобода. Няма защо да се държим като сноби. Всичко трябва да бъде естествено. Тук е редно да оправдая и раничките, мляскащи кренвирш, за да не изляза и аз сноб. Музиката работи, бе, хора! Сплотява хиляди усмихнати и витаещи във висините българи на едно място, без да има конфликт, напрежение, сблъсък. И не на последно място – възпитава.

Аз съм сигурен, че след 10-то издание на „A to JAZZ“ паркът зад хотел „Хилтън“ ще е пълен. И не защото е безплатно, а защото е безценно. Джазът отдавна вече не е толкова елитарна музика, представляваща какафония от тонове, излизащи от инструмента на вглъбен музикант. Доказаха го и хедлайнерите в програмата, които показаха завидно общуване с публиката.

Трябва да се научим. Културата се възпитава. Вероятно няма да стане чрез родните медии, но след първата седмица на юли се надявам, че сме станали малко по-търсещи, по-отговорни и по-талантливи и няма да е далеч денят, в който платените джаз концерти няма да се изпълняват само пред родните музиканти.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg