16-годишна българка с втора авторска книга

0

Има много причини да се гордеем, че сме българи, да се гордеем с децата на България, със себе си. Милиони са причините, а милиони са и децата на България, които имат таланти, които пеят, танцуват, спортуват, които градят, хиляди са пишещите ръце на безкрайно красиви стихове и разкази. Днес ще ви запозная с Анна Аврамова, която е на 16 години и учи в столичното 133 СОУ. В анотацията тя казва „Живея в град София и животът ми не е нищо по-различно от ежедневието на всеки от Вас“. Тя не бяга в приказните романи от реалността, защото в очите на всеки един от нас има много по-вълшебна приказка и от всички написани до сега с перото на твореца. Стиховете и разказите в нейната нова книга „Изключението“ са изключение, те са нестандартни, те са изключително различни, защото са погледи очи в очи във век на безчувствена кибер любов с липса на романтика. А ето и първото интервю на Анна Аврамова, специално за Вас, читателите на delo.bg. 

Анна Аврамова

Анна Аврамова

– Ани, разкажи ни повече за себе си, какви са твоите интереси?

– Не съм нищо по-различно от всяко друго момиче на моята възраст. Пиша от малка. В началото дори не ми хрумваше да издавам. Пишех и продължавам да пиша, защото това ми е необходимо… Като дишането е. Чрез писането изразявам себе си, чувствата си, мислите си… Реших и издадох първа книжка съвсем мъничка… И се влюбих в процеса на издаването, в очакването…

Какво те накара да напишеш книжката?

– Като малка бабите ми ми четяха приказки. Едната ми баба казваше, че винаги е мечтала да пише, но не е успяла да осъществи мечтата си. Е, аз исках да я осъществя. Дълго се чудех дали да издам и накрая набрах смелост и е появи втората книжка… Много хора ми казват, че не ставам, но това е моят начин да живея – чрез писането.

Анна АврамоваКоя е твоята муза?

– Пиша за любов… Била тя споделена или не. Има много тънка граница между любовта и омразата.. Пиша именно с призив да я прекрачим. За какво бих писала в един идеален свят? Ще отговоря така – светът не е бил, не е и няма да бъде идеален. Болката, мъката, страданието са част от живота ни. Не можем да живеем без тях. Необходим е баланс.

Какво ти предстои?

– Всичко е време и вдъхновение. А в личен план… може би ще изглежда незаинтересовано от моя страна, но още дори нямам представа за евентуалната си бъдеща професия, но ще уча…

Какво е посланието ти към читателите на delo.bg?

Светът може да се промени, но за да стане това всеки трябва да промени своя собствен  малък свят… И да създаде своите изключения.

Анна Аврамова

„В безкрая на сиво-синкава мъгла,

Издига се дворец на самотата.

Изваян е от бели капчици роса,

Блести във мрака, шепне в тишината.

 

Но в приказките, дето самотата ги създава,

Все няма място за нея да разкажем

И тихичко в двореца си остава

В нелепия ни опит да я смажем.

 

Все пак тя слага край, но дава и начало

И крие надежда в безнадеждността,

Изгаря всичко, дето се е насъбрало

И прави нов дворец, обвит от сребърна мъгла…“

Анна Аврамова

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg