Акули, моруни и други хищници от океани и морета ще оживеят по време на изложба с уникални подводни снимки в София. Експозицията отваря врати от 1 октомври във Фото Синтезис Арт Център. Удивителните кадри са заснети от адвокат Стефан Кючуков, чието хоби е подводното гмуркане. Невероятно красивите и труднодостъпни места са край бреговете на далечно Мексико, както и от вулканичния остров Рока Партида, по-известен сред водолазите като кръстопътна магистрала на акулите. Освен адвокат по търговско право, Стефан Кючуков е и сертифициран пещерен и технически водолаз. Какво е предизвикателството пред един юрист да запечатва с обектива си страшните подводни повелители? Вижте в интервюто, което авантюристът даде пред Костадин Филипов за читателите на delo.bg ден преди откриването на изложбата.
Сефан Кючуков
Адвокат Кючуков, откога е страстта Ви по подводните снимки?
– Водолаз съм от 2001 година. Гмуркам се вече 14 години. Преди 5 години, след като бях понаправил поредица гмуркания и бях обиколил красиви места изведнъж взе да ми става малко скучно под водата. Т.е. рутината на гмуркането ме връхлетя, в смисъл, че вече не ми беше нужно заниманието, което човек с малко опит отделя на това как се държи под водата и какво прави и започнаха да ме „сърбят ръцете“ да правя нещо по-различно. То беше съчетано с това, че имах някакво неустоимо желание да споделям нещата, които виждам. Първо започнах с един малък апарат, т.нар. „сапунерки“, т.е. апарат, който не е огледално рефлексен, т.нар. SLR апарати, а е с фиксиран обектив, без огледало, снима върху матрицата. Той ми даде едни първи, окуражаващи резултати, много бързо стигнах лимитът и поисках да правя по-хубави неща. Купих си сериозен фотоапарат, Canon – 5, с кутия за подводно снимане. Заедно с тях и книгата на един известен британски подводен фотограф – Мартин Едж, който стана и мой учител в професионалната подводна фотография. Свързах се с него и направих двудневен курс в Англия. По негово предложение обучението направихме във воден басейн в родния му град, край южното крайбрежие на Англия. Мартин прегледа портфолиото ми, след което ми връчи една кофа, която да използвам под водата като постамент и пластмасови фигурки на рибки и животни от джунглата. Погледна ме и ми каза:
„Сега ще направиш най-хубавите подводни фотографии в живота си!“
Аз го изгледах учудено, защото бях снимал доста красиви неща и изведнъж – някакви пластмасови фигурки. В следващия момент той поясни какво има предвид. Преглеждайки моите снимки, той веднага беше преценил, че снимам от абсолютно погрешен ъгъл.
Рецептата за добрата подводна фотография започва с ъгъл, от който човек снима морските обитатели. Снима се отдолу нагоре и винаги търсиш контакт с очите на съответната животинка, някакъв поглед да се улови, за да може снимката да има контакт, с този, който я гледа. В този смисъл аз тогава се научих да правя на-хубавите си снимки, макар и на пластмасови фигурки и от там нататък то стана една огромна страст. Приятелите ми водолази се смеят, че те не ме знаят как изглеждам под водата без фотоапарат, а аз без него не влизам под водата. Започна да се получава. Приятелите ми, с които обикаляме по красиви кътчета на света и се гмуркаме ме окуражават от години. Но аз до този момент не събирах самочувствието и енергията да направя изложба. Събирам снимките на един сървър, трупам ги там. Като се върнем от някъде ги раздавам на приятели да ги гледат и с това приключваха нещата. Докато напоследък „ръчкането“ стана непоносимо от същите ми приятели-водолази, както и от съпругата и дъщеря ми и така стигнах до тази изложба.
Кои са местата на планетата, където са заснети от обектива Ви най-хубавите подводни снимки?
– Индонезия е №1 дестинацията! Като цяло Индийският океан е най-доброто място за макрофотографията, тъй като там богатството на подводната фауна е най-голямо и има видове, които тук са непознати. Тук имам предвид Червено море като най-близката добра дестинация. Засега най-хубавите ми места за Раджан Пад, Индонезия и остров Комодо, известен заради комодския варан с токсична слюнка, който живее там.
Фотографиите, които могат да се видят на изложбата само от тези места ли са или има и други локации?
– Освен Раджан Пад, Комодо и Червено море има и от Тихия океан, от една спираща дъха екосистема, западно от Мексико – Равила Хикедо – малко подобие на Галапагос. Там има голямо разнообразие от хищници и бозайници – китове, делфини, акули… Има снимки от Палао и от Микронезия, които са от обратната страна на Тихия океан, северно от Папуа Нова Гвинея.
Имате ли подводна снимка, която възприемате като Ваша визитка?
– Нямам такава снимка, всички са ми любими. Не съм имал повод, по който една снимка да изпъкне над всички останали. Има една, която е от април тази година от Червено море, станала и заглавна на изложбата ми. Правена е в Елфинстън Риф, Червено море.
Моруната, делфините и акулите са от Равила Хикедо, край Мексико, но последните три не присъстват в изложбата, което е бонус за читателите на delo.bg!
Къде е следващото Ви пътешествие за лов за нови подводни кадри?
– Следващото ми пътуване е в подводните пещери на Юкатан в Мексико, т.нар. „сенотес“, които на повърхността изглеждат като езерца, но малцина знаят, че това е нещо като върха на айсберга. Тази цяла зона, те са стотици хиляди квадратни километри, под земята е най-голямата подводна пещерна система. Тя е възникнала като сухоземна и след края на ледената епоха внезапно се наводнява. Т.е. имаме пещери, които сме свикнали да виждаме на сушата със сталактити, сталагмити, сталактони и т.н. и в един момент цялото това нещо го залива водата и го консервира, остава така завинаги. Пещерното гмуркане е една от последните ми водолазни страсти. През декември отивам във фиордите на Норвегия. Там ще се опитам да снимам косатки, които унищожават херинга. Има една идея да повторим с моите приятели водолази остров Комодо през лятото на следващата година, но със сигурност през октомври 2016 г. сме на Галапагос.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
