Скокове с парашут – свободата на безкрайността

0

Беше отдавна. Доста отдавна. Но не и чак толкова, че да не го помня, сякаш беше вчера…

Бяхме тийнейджъри, влюбени в безкрая на небето, волно реещите се самолети, свободата, поне за 10-тината секунди свободно падане.

Щом се запролетеше, трепетно очаквахме да чуем в небето над Монтана звука на двигателя на някой от самолетите. Този характерен звук от PZL-101 и АН-2 (на галено Антоновката), действаше като инжекция с адреналин, беше като магнит, който ни теглеше на секундата да се метнем на следващия извънградски автобус, да слезем насред пътя и с щастливи усмивки, които само ние си разбирахме защо са, да прекосим с бърза крачка разстоянието до малкото летище, състоящо се от административна сграда и няколко хамбара със стари самолети. За писта служеше огромна равна поляна, в дъното на която имаше дъбова горичка. Нямаше нищо по-прекрасно от това да си там! Да предвкусваш удоволствието от предстоящите скокове с парашут, така чаканите скокови дни по време на априлската ваканция.скокове с парашут

Ранна утрин в началото на април. Навън все още е студено и мокро от утринната роса. Но това е без значение. Двайсетината младежи, от които няколко сме момичета, навличаме маскировъчните камуфлажи, завещани от предни поколения ентусиасти и бъдещи парашутни десантчици, напъхваме се в специалните парашутни кубинки и с бодра крачка „прелитаме” до средата на поляната. На гърбовете ни сме преметнали по един двайсетина килограмов основен парашут ПД-47, предварително сгънат (или както му казваме ние – скатан) от самите нас в залата за скатаване. Всеки сам отговаря за себе си и за своята безопасност.

скокове с парашутПодготвени сме предварително за всичко. Знаем как да реагираме, ако идеалните атмосферни условия се променят или влошат. Всеки се надява да се приземи близо до старта, иначе ще има да влачи през полето, а понякога дори няколко километра, тежкия отворен парашут, както и пет-килограмовия запасен парашут, закачен отпред на тялото. Стигнеш ли по-бързо до старта, имаш шанса да се качиш на следващото излитане на самолета, стига да успееш и бързо да си скатаеш отново парашута. Групираме се по двойки, всеки гледа да помогне на другия, времето е ценно, а помощта – безценна в името на общата цел.

На поляната ни чака вече малкото четириместно самолетче PZL-101. Пилотът ръчка нещо по двигателя. Носи се аромат на керосин и на трева. Платнищата за скатаване на парашутите са вече опънати, в очакване първите трима парашутисти да разпънат върху тях използваните парашути и крила.

скокове с парашутСтрояваме се в две редици, нарамили двата парашута и нахлупили на главите металните каски, слънцето вече се е издигнало, усещаме топлите му лъчи върху себе си. Инструкторът за пореден път проверява силата и посоката на вятъра. 3-4 метра в секунда – всички чакат да чуят точно тези думи! Времето е с нас! Пилотът запалва мотора на самолетчето. Този звук те кара да настръхваш от удоволствието, което те очаква! Духът е приповдигнат, всички са ухилени до ушите, шегуват се и се закачат. Избират първите щастливци за деня – стомахът се присвива, но не от страх, а от вълнение дали ще си ти! И ето – идва твоят ред.

Пилотът седи в кабинката на самолетчето, ентусиазиран е дори повече от нас. Има място само за трима парашутисти. Седалки няма. Седиш на пода на самолета. Звукът от двигателя се усилва, потегляме. Отлепяме се от земята, за миг се чувстваш странно, но само за миг, после не можеш да откъснеш поглед, защото имаш пълна видимост, ти си част от самолета, част от небето. Сърцето започва да бие в такт с двигателя, по някое време преставаш да го чуваш, запленен от това да се носиш като птица – под теб поляната, летището, виждаш колите, които пътуват по близкото шосе и се усмихваш – никой дори не подозира какво ще направиш след няколко минути.

Машината забавя ход, пилотът намига с око – време е! За да скочиш, трябва първо да прехвърлиш крак през отвора на вратата, държейки се за основата на крилото на самолета, после прехвърляш и другия. Заемаш позиция за скок. Сърцето бие учестено, кръвта чак сега се качва в главата ти, но вече е късно, връщане назад няма, но ти и не го искаш! Отблъскваш се и… пропадаш. Скоростно. Броиш до… 8, 9, 10 и дърпаш ръчката.От 1000 метра височина толкова е допустимото време. скокове с парашут

Разтърсващ удар, парашутът се е отворил, висиш във въздуха. Прекрасно е! Чакал си точно този миг цяла зима, дори цял живот. Усещаш вятъра в лицето си, слънцето ти блести в очите. Отразява се приказно в язовир Огоста. Невероятно спокойствие е. Това са само няколко минути свобода, но сякаш ще траят безкрайно!

Но както всяко нещо си има край, така и този скок приключва. Земята все по-бързо се приближава до теб, сякаш леко заплашително. Събираш крака под ъгъл, готов си да поемеш удара от приземяването. Приятелите ти парашутисти радостно викат отдолу, махат с ръце. Този път имаш късмет. Приземил си се близо до старта.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg