Когато стане дума за история, винаги обичаме да се бием в гърдите и да разправяме колко сме велики. Винаги споменаваме, че сме били държава, разпростираща се до три морета, която е била заплаха за всички държави. Споменаваме също така, че сме имали велики управници, които са били едни от най-добрите в познатия свят през определените периоди. Говорим, хвалим се сами, и живеем бедно! Живеем в миналото, което е наистина бляскаво, но също така е пълно с тежки моменти. Ако искаме да живеем добре, трябва да приемем и грешките от миналото, не може да помним само хубавите неща в историята. Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтаря. Ако не си вземем поука от грешките и паденията, ще си останем не народ, а племе. Ето няколко неща, които ние не искаме да споменаваме, а те са много важни за нашето настояще и бъдеще:
1. Имали сме цар, който е бил прост свинар, но именно този свинар успява да спре татарите от Златната орда- нещо, с което не успяват да се справят редица наши владетели. Именно Ивайло дава силния тласък на държавата ни в средата и края на XIII век. Управлението на „народния цар“ продължава едва три години, но успява временно да спре огромната заплаха за жителите на северната ни граница.
2. Нашите деди са издържали на 5-вековно РОБСТВО, с което трябва да се гордеем! Асимилацията е била жестока – турците са взимали най-красивите жени и са ги правили робини, най-здравите момчета са ставали еничари – кошмарът за поробените народи. Цели села от нашата България са били унищожени, а жителите им – изклани и избесени, защото не са се предали и не са сменили вярата си. Наричайте нещата с истинските им имена, все пак Захари Стоянов, Иван Вазов и Христо Ботев говорят за робство, а не за „владичество“.
3. Васил Левски е бил заловен и обесен от турския потисник, но не е предал нито един от своите съратници. Апостола ни е дал най-големия пример – винаги да защитаваме идеалите си и да държим на думата си. За турците той е предател, за нас – национален герой. Не е срамно, че Васил Иванов Кунчев е увиснал на въжето, срамно е, че не помним завета му: „На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“
4. Априлското въстание е станало жертва на предателство, но е избухнало. То е потушено много бързо и тежко, може би едно от най-кървавите въстания в европейската история, но точно това въстание показва на света, че там, в пределите на Османската империя, има един народ, който НЕ може и няма да приеме да бъде РОБ!
Не се срамувайте от историята си, а я учете и приемайте такава, каквато е! Ако въстаниците не бяха започнали неравния бой, днес можеше да сме част от Велика Турция! Не сме родени да бъдем роби, събудете се!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
