Къде Изтокът среща Запада? В близкото минало отговорът на този въпрос беше еднозначен – в Кореком. Този оазис на западната култура, където златното западно яйце (всъщност шоколадово) беше събирателен предметен образ на ограничените души от Източния блок. Дъхът на свободата не беше нищо друго, освен Ротманс плочка и проклетото шоколадово яйце, които грижливо да закопчаеш във
вмирисания от нафталин джоб на скучното си социалистическо палто.
Сега този социален феномен е заключен в недалечното минало, а понятие като Източна Европа практически на съществува. Глобалният западен хищник я погълна, точно както едно време социалистическите ни усти ненаситно поглъщаха яйцето, което впрочем изчезна като ценност за сметка на гей културата, нарко културата, потребителския манталитет и куп друго субпродукти на западното общество.
Нещата по същество не са се променили толкова, колкото се промениха хората. Яйцето също се промени и на вкус и на цвят си е същото и въпреки това… не съвсем, не със същата притегателна сила.
И сега, както преди има съюзи – едно време Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавски договор, а сега Европейски съюз и НАТО. Хората обаче са различни, ако щете и чисто визуално. От безлични и послушни се превърнаха в шарени и агресивни. И колкото и парадоксално да е звучал фактът, че тук, на Балканите можем да бъдем западняци, то ние неусетно се превърнахме в такива. От любов към яйцето, от страх към предначертания живот и мечта за непредвидимия, който, съгласете се, се оказва също толкова предвидим.
Изтокът е страшен, необясним, неандерталец, който закусва бира и шкембе чорба и вечеря с концентрат и вратна свинска пържола,
има нисък коефициент на полезно действие, липса на маниери и непринудена екстровертност.
Западът е дисциплина, здравословно хранене, пълна потребителска кошница и празна душа,
но пътят до яйцето е само на една крачка разстояние, само на една ръка, разтваряща портмонето, без да се изисква купуването на долари от съседа тираджия.
Западът е блян, Изтокът бе потисната реалност, а сега го няма, поне не и в рамките на Европа.
Той е култивиран, политкоректен и свръхтолерантен, храни се с кълнове, цвекло и пазарува от био магазини, яхниите и вредни запръжки си отиват с бабите, които все още носят в себе си чертите на миналото и мечтаят не за шибаното шоколадово яйце, а за кофичка кисело мляко и парче хляб, за достойна пенсия, която да покрие режийните, за това да видят внучето си отново след гастарбайтерското си начинание.
Източна Европа и по специално Балканите са западноевропейското изкушение, тяхното шоколадово яйце на раздора, техният кръстопът, който може би предначертава движението, което явно пак тук някъде се обърква, историческият крайъгълен камък, кутията на Пандора. Тук
Западът среща Изтока в едно нелюбовно и може би предизвестено приключение.
Там никой не ни иска, но вероятно много им трябваме, и все пак може би не си дават сметка с какво са се захванали. Ние просто си искахме яйцето, свободата да мечтаем за нещото такова, каквото си го представяхме, а не каквото е то в действителност. За нас яйцето беше истинска ценност, за нас то беше култура, но както е казал германският културен антрополог и философ Освалд Шпенглер „Когато една култура се превърне в цивилизация, започва нейният упадък“.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
