Je ne suis pas parisien

0

Първо – дълбок поклон и съболезнования към френския народ. После – тежко му на европейския народ. Държавата на братството, равенството и на свободата стана държавата на страха, колкото и да се отрича, колкото и животът да тече уж по старому. Всеки парижанин, всеки европеец не е същият след кървавия 13 ноември. Светът се скъса да демонстрира съчувствие, а социалните мрежи заприличаха на некролог. Светът обаче, странно защо чак сега реагира? Светът забрави за акта на тероризъм в Тунис, Лондон, Анкара забрави за падналия самолет в Египет, но не бе способен да отмине с лека ръка и дистанционно това, което се случи в най-романтичния град на планетата.

терористични атаки, Париж, аватари, флагКакво е по-различното – не знам, може би търпимостта е достигнала именно сега кулминационната си точка. Аз обаче не съм Шарли, не съм и парижанин, а съчувствието ми не е интернет демонстрация. Скръбта не е интернет снимка, обагрена с френския трибагреник. Скръбта не е и сърцераздирателно послание, след което да си сипеш ракия и да погледаш „Фермата“, или някое филмче, това е едно много по-дълбоко чувство на съпричастност, не акт на демонстрация, защото къде беше тази съпричастност, когато падна самолета над Украйна, когато падна този в Египет, къде беше съпричастността при жертвите на катастрофи, които впрочем от началото на годината у нас са над 600?

Ние сме Шарли Ебдо и Париж, но никога нашата малка балканска провинция. Ние сме европейци или американци според това как ни изнася, но никога българи-европейци! И не, не ме разбирайте погрешно, тук не иде реч за краен локален национализъм, става въпрос за стадната същност на народа. За овчедушието и синдрома на наведената глава, която се повдига и сваля според силата на идващата фейсбук вълна.

Знаете ли дали френският народ иска точно това… едно щракане пред клавиатурата и епистоларно скръбно общуване? Не знаем, но по-скоро французите ги е страх. Страх ги е от смъртта и каквото и да говорят и колкото и да е високо силата им на духа, ги е страх. От смъртта не ги е страх само онези, които причиниха атентата. Мен също ме е страх. Страх ме е от наглостта и показността на акта как 7 човека, плюс неясен брой сътрудници (може би около 200) поставят на колене един от най-големите градове в Европа. Но скръбта към загиналите французи е също толкова голяма, колкото и при загиналите в самолета над Египет, колкото и в убитите в Анкара, Лондон, Мадрид и т.н. Човешкият живот се мери еднакво, този на французина и англичанина и не би трябвало да е по-скъп от този на турчина, руснака или американеца.

Светът скърби с Франция, защото това е акт към цялото човечество, акт към една самозабравила се и объркана в ценностите си Европа. Старата госпожа просто трябва да се самоопредели наново, защото в нея зреят много пожари, на които самата тя е дала по клечка кибрит, за да се запалят.

терористични атаки, Париж, аватари, флаг

Една личност каза, че тероризмът ще се победи с толерантност, а всъщност толерантността е най-голямата храна на терористичните организации, които без нея и без покровителството на „големите“ не биха съществували и месец. Ислямска държава е франкенщайнът, който привидно западната толерантност конструира. Не казвам, че трябва да е око за око, зъб за зъб, но с едно НЕ на тероризма и Аз съм Париж няма да стане. Защото ние държим в ръката личните си интернет профили и въображаемо сме съпричастни, въображаемо воюваме със злото, а злото държи в ръцете си автомати и бомби и ни убива.

Западът, разбира се има своя грях, положен още с кръстоносните походи и папа Урбан II. Западът подценява човешкия фактор и практикува двойно счетоводство – възпитава ценности, а после стреля срещу тях. Ако обаче искаме свобода, братство, равенство, е необходимо да излезем от имагинерния си свят, защото в реалния свистят куршуми.

Поклон пред загиналите!

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg