Орхан Мурад: Като дете исках да стана пилот

0

Орхан Мурад е един от емблематичните гласове на популярната музика у нас. Той е един от най-добрите изпълнители на шлагерни балади, добил своята слава още от началото на 90-те години на миналия век. Попфолк бардът не е преставал за изнася концерти и да има участия не само в България, но и в чужбина. Орхан Мурад признава, че е спрял да издава задължително по един албум на година. Твърди, че вече няма никакъв смисъл от това. Изпълнителят на „Хиляди слънца“ и „Гурбетчии“ вече записва по 3-4 песни годишно, които  пуска свободно в интернет, за да радва почитателите си. Със съпругата си Шени имат няколко дуетни песни. Една от тях е любовна балада, по текст на Анелия Дойчева и се казва „Доживотна присъда, любов“.

През лятото на 2015 г. Орхан Мурад записа песен с малката, но талантлива Кристияна Кирилова от Велико Търново песента „Вярно куче, аватар“, по музика на Орхан Мурад и текст на Владимира Велинова. В нея е засегната темата за кучетата-водачи на незрящи хора (видеоклиповете може да видите и чуете след статията). На 27 януари 2017 г. Орхан Мурад отбелязва своята 50-годишнина. Изпълнителят отдели от времето си по подготовката на юбилея си и сподели с читателите на delo.bg спомените от първия си полет със самолет и още интересни преживявания високо в небето.

Орхан Мурад, полет, самолет

Орхан Мурад със съпругата му Шенай

Трябва да започна с това, че и аз, като всяко дете, когато бях малък исках да стана пилот. Привличаше ме свободата на полета и свързвах летенето със мечтите си, които с бързината на самолетите и птиците – летяха, безспирно на горе и на далеч.

Имам щастието да съм роден във едно малко селце в Родопите, където къщите бяха каменни, нямаше течаща вода по домовете – наливаше се с бакъри и кобилица от махленската чешма. Хората се занимаваха със тютюн и животновъдство. Казвал съм много пъти, че съм роден през 19-ти век. На 7-годишна възраст обаче, започнах да живея във 20-ти век, тъй като отидох да уча във варненското училище за слепи деца.(а сега вече живея, заедно със всички Вас – в третия век на моето съществуване, а именно 21-ви век). Та, първият ми полет със самолет, беше на път за едно от състезанията, при които Варненското училище за слепи деца се състезаваше със Софийското – вече не помня дали беше някакво математическо, литературно или шахматно, а може би спортно състезание. Тогава имаше пари за всичко и доста често пътувахме със самолет по дестинацията Варна – София. Самолетът беше Ил-18 – чудо на чудесата, за нас 12-годишните хлапаци. По-късно, когато вече бяхме „големи“ – 11-и клас и отдавна свирехме с нашата рок група – „Лотус“, пътувахме на концерт от София до Русе – беше ни спонсорирал Недко Недев – директорът на „Успех“, Русе. Той всъщност беше спонсорирал и нашата малка плоча, която по-късно записахме. Та, той беше организирал концерт на нашата банда в английската гимназия в Русе. Пътувахме от София до Русе на Ан-24 – голяма „кошница“, но хората се радваха, защото самолетът можел да кацне при необходимост, дори и на поляна. Такива коментари чувах отстрани в пътническия салон от по-големите хора и общо взето малко се успокоявах на фона на лошата возия на този самолет, понеже той лети доста ниско – на около 2000 метра височина.

Орхан Мурад, полет, самолет

Купонът беше на връщане от Русе, на другия ден. След концерта, така се напихме всички, че абсолютно неизтрезнели, ни замъкнаха на летището още в 6.00 часа сутринта. Пазителите на реда, не искаха да ни пускат в самолета – бяхме видимо нетрезви. Тогава, напиването беше мода – чувство за бунт, чувство за рок музика – забранена, като упадъчна. Мене ме водеше нашият барабанист Вилис. И милиционерът го пита: „К’ъв е тоя, та го мъкнеш така, да не е пиян?“, а Вилис му отговори: „Не бе, сляп е!“ И така се разминахме, та ни пуснаха на самолета.

Орхан Мурад, полет, самолетПрез 1988 г. летяхме с хора на съюза на слепите, в който тогава работех, до Унгария. Имахме няколко концерта в Будапеща. На връщане – същата история. Не знам защо хората се напиват като мотики в тия самолети. Целият хор се напи – предполагам, че по този начин тушират естествения си страх от полет със самолет. Ако имаше начин, щяха да ни свалят там горе на небето. По едно време се разпяхме. Беше хубаво, защото хорът беше много професионален и добър.

Имам много лош спомен от връщането си от Канада, 2003 г., когато гостувах на българите там. Летяхме за Париж. Такава турбуленция не съм срещал друг път. „Еърбъс“-ът направо се тресеше и пропадаше! Беше ме много страх като знам на 10 хиляди метра под мене какво е! От страх изпих десетина уискита – по техен стандарт, де, и почнах да успокоявам жена ми, че всъщност никой не е останал горе, така че…! Не можах да мигна – полетът беше нощен. Лошото е, че спряха и алкохола на борда. Загасиха светлините и даже на аварийните ми повиквания спряха да се отзовават. Слава на бога, живи и здрави кацнахме в Париж.

Няколко пъти сме се возили с Шени и с неизправни самолети. Преди 5-6 години, на връщане от Атина ни возеше един Як-40. Още като набираше скорост да излети беше съвсем ясно, че единият му колесник и крив. Много по-лошо беше обаче, като се приземи. Голям страх…

Иначе животът си продължава. Продължават и пътуванията – къде с кола, къде със самолети. Важното е броят на излитанията, да съответства на броя на благополучните кацания.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg