Две години преди новото хилядолетие край село Долни Главанак в Източните Родопи за първи път за широката общественост стана ясно, че в района съществува първият до момента кромлех у нас. Това е древно култово съоръжение, подобно на Стоунхендж. И родният т.нар. „малък Стоунхендж“ е изграден изцяло от масивни каменни блокове, подредени в няколко концентрични кръга. Освен този в Стоунхендж, друг известен кромлех е и бретанския Карнак. Именно на бретонски crom означава кръг, а lech — камък.
За малкия кромлех край Долни Главанак археолозите са установили, че е издигнат през втората фаза на ранножелязната епоха. В кромлеха са били извършвани религиозни обреди и през следващата късножелязна епоха, има дори находки и от Средновековието.
Учените са установили, че родопските траки са предпочитали върховете за извършването на свои ритуали. Доказателство за това е сведението на Херодот за т.нар. Дионисово прорицалище, позиционирано на „най-високата планина„. Именно планината във вярванията на древните хора е представлявала космическия център. Планината се е възприемала като свързващото звено между небето и земята, а върхът й е обитаваното от боговете място.
Култовите места, които са разположени на планински връх не са рядкост по Източното Средиземноморие, датиращи от второто хилядолетие преди Новата ера. Дори в следващите векове функционирането им не прекъсва. На юг от голямото каменно съоръжение над Долни Главанак са открити други два ритуални кромлеха. Те са по-малки, а в тях учените са открили погребални ритуални предмети.
Кромлехът при село Долни Главанак е най-добре запазеното у нас. Известни на археолозите са още няколко подобни култови съоръжения от монолити. Един от тях е съхранен само като полукръг, но около една централна скала. Намира се източно от Белинташ, в подножието на Турската Куля, който се възприема като връх-светилище. Друг е разкопан от покойния археолог Георги Китов край село Старо Железаре, намира се до култовия център Старосел. Третият на този етап не е изследван щателно, се намира на юг от странджанското село Визица.
Малки обелиски и пирамиди се издигат и на един от върховете в Рила – Белмекен. Макар и не съвсем правилни, са очертани три различни по размери кръга. Всички каменни конфигурации заемат не повече от 20 кв.м. от страната на едноименния язовир. Погледнато с невъоръжено око дори цялото пространство прилича на част от древните мегалити по нашите земи с изкуствено издигнати скални пространства.
Дори и за лаиците е видно, че необикновеният градеж е от неотдавна и е построен не особено прецизно.
Хора, посетили мястото твърдят, че въпреки несъвършенството на каменните форми, се усеща особена енергия.
Едно е ясно – авторите на стъкменото като че ли набързо монолитно светилище на Белмекен, са запознати доста добре със значението на мегалитните обекти, силата на планинските върхове и тяхното енергийно въздействие. На самия връх Белмекен камара от скални отломки и камъни показва точното географското място на най-високата точка – 2626 метра, което поставя Белмекен на 50-то място по височина сред първенците на Рила. Скални образувания, които наподобяват профили на мъжки глави, отсечени от времето в скалите сякаш пазят подстъпите към върха.
Случайна игра на майката Природа ли са тези странни каменни лица или са дело на древен изкусен майстор, издялал ги умишлено точно тук? И кой е автор на „светилището“ на Белмекен? Тайна, която тепърва ще бъде разбулена от специалистите в археологията…
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!





