Вида Пиронкова целувала земята на Летище София след 40 минути писъци и молитви на борда

0

Вида Пиронкова и нейните полетиКомпозиторът, текстописец и журналист Вида Пиронкова сподели с читателите на delo.bg любопитни случки от своите реални и музикални спомени през годините. Истории, които вълнуват и няма да Ви оставят безразлични…

Първият ми полет със самолет беше до Париж, с мама и татко. Тогава бях на 20 години. Беше ме страх, много даже. До нас седеше човек, който отиваше на погребение, а аз виках и крещях от ужас на борда на самолета на Air France. Въпреки че на опечаления мъж не му беше до смях, започна леко да се подсмихва, дори на моменти откровено се кикотеше на реакциите ми.

Друг полет – връщахме се цяла група от Бургас, бяхме на „Златния Орфей„. „Ан“-чето не летеше, то подскачаше, буквално.

Изкарахме 40 минути в писъци и молитви на борда.

До мен имаше едни италианци, които крещяха „Mamma Mia“, а от другия край се чуваха молитви „Ave Maria“. Тогава целувахме земята, когато кацнахме на Летище София. Повече на „Ан“-че, си казах тогава, че няма да се кача. Това е и най-кризисният ми полет.

Вида Пиронкова

Вида Пиронкова: „На снимката съм на 29, но акълът ми е на 18“

В един момент от живота си реших, че ще живея в Италия. Бях 28-годишна. Тогава бях натъпкала пет куфара с багаж за заминаването ми, все едно щях да живея вечно там, а не само за половин година. В самолета се оказа, че ще седя не до кого да е, а до Агент Тенев (Иван Тенев – поет, автор на текстове за песни и радиоводещ в БНР – бел.ред.). Оказа се, че той лети с компания до Рио де Жанейро, не си спомням по какъв повод. Започнахме да се черпим на борда с уиски. Кацнахме благополучно леко замаяни, а Иван Тенев и неговите приятели се прехвърлиха на друг самолет за бразилския град. Какво беше учудването ми, когато на лентата с багажа на летището се оказа, че само моя го няма.

Попитах какво се случва с петте ми куфара, а от летището в Рим ми отговориха, че са отпътували за Бразилия.

Вида Пиронкова и нейните полети

Вида Пиронкова в Италия

Едва след няколко дни благополучно багажът ми се върна в Рим. Преди да науча за драмата с куфарите ми, щом слязох на летището, усетих, че това е моето място, моята Родина. След въздуха, който ме блъсна на стълбичката на самолета, си казах:

„Аз тук ще живея!“

Така и стана – няколко пъти съм живяла в италианската столица, единият от които продължи 5 години.

Като дете летях много често насън и това бяха любимите ми сънища! Затичвах се, набирах сила и се отлепях от земята. Или само силно, махайки с ръце. Напоследък летя само като искам да избягам от някаква опасност. Летя над главите на хората и ги гледам отгоре.

Та в тази връзка, полетът на гълъбицата в мен започва от сънищата ми. Те са винаги много силни при мен. Няма разделение между реалното и нереалното. Всичко е в едни пластове, през които ние преминаваме и се движим постоянно – на съзнанието и подсъзнанието. Ние дори живеем собствен живот подсъзнателно!

За един друг полет искам да разкажа. При него крилата ми бяха буквално орязани и то за дълго време. Става въпрос за музикалния ми полет, който един бивш, вече покоен директор на най-големия музикален форум у нас в близкото минало пресече.

Вида Пиронкова и нейните полети

Вида Пиронкова

Бях едва на 19 години, когато написах песните „Ела“ и „Kiss My Dream“, като втората моментално „отлетя“ за Америка. Още тогава Игор Марковски взе записа на Kiss My Dream, отнесе песента в Щатите и стана най-въртяната родна композиция във VOA – Voice Of America, заедно с „Кукла“ на Атлас. Когато моята песен „Kiss My Dream“ започна да има неспирна реална радио ротация във VOA от Щатите (тук се излъчваше по радио Витоша), това явно е подразнило много музикални капацитети у нас. Един ден ме привика Генко Генов, шефът на „Орфея“.

Случаят е от преди 24 години и съм го описала в моя авторски сборник „Броеницата на Вида„, в разказа ми „Kiss My Dream“ – по името на моята песен, която без да съм го питала (Генко Генов – бел.ред.), пуснах „да лети“ в американския ефир:

„За мен си остана мечта – съсечена мечта, отровена, горчива. По същото време работихме и над първата ми единствена песен, отишла за „Златния Орфей“. Оставаха малко дни до самия фестивал. Телефонът ми позвъня и ме повикаха на „важна среща“. На важната среща ми обявиха, че съм си позволила само на някакви си 20 години да излетя толкова високо, без да поискам разрешение от отговорните хора по летежите и ще бъда строго наказана. Думите в прав текст бяха:

„Ще ти отрежа крилата! Млада си, имаш време. След 40-те можеш да летиш пак. Тогава я камилата, я камиларят!“

В стаята тогава бяхме двама души. Нямаше СРС-та, нито камери. Единственият жив свидетел съм аз. Доказателства за тези ми думи няма. Няма и да има! После ме „пуснаха“ да отида до „Златния Орфей“, щото работата беше напреднала и програмата съставена…

Спомням си как целият оркестър, влючая Вили Казасян само дето не ревяха докато свиреха музиката. Спомням си и за един обоист, който свиреше соловата партия и приличаше на ангел, но не си спомням името му, а това соло за обой го сънувах. Дадено ми беше.

Песента ми се казваше „Ела“. Тя е прилежно погребана някъде, а нея я нямам дори и на стара изтъркана касета, но имам нотите. Аранжиментът тогава направи Христо Йоцов, Морис Аладжем пък написа аранжимента на италианската версия, просто защото така трябваше, а и ми беше колега от „Балкантон“, където си заработвах парите, за да си плащам студиата и записите – масрафите, демек.

Вида Пиронкова и нейните полети

Спомням си в просъница, че същата вечер рецитал имаше Тото Котуньо. След изпълнението на Джизел бяха пратили да ме търсят, защото бях изчезнала от ужаса, който съзрях за бъдещето си. Мъжът на Джизел ме намери и довлече на сцената, където в шпалир ме очакваше самия Тото Котуньо и оркестърът му. Целуна ми ръка и каза, че е ужасно изненадан, че такава песен може да бъде написана от толкова млада жена. За това свидетели има, но и те си мълчат. Голям страх ще да е падало тогава. И тази кавалерска целувка, и тя ми изяде главата. Ето това си спомням днес, сега ще остана да се почудя защо ли си ги спомних всички тези неща.

PS: Вече отминаха 40-те ми години, дали сега мога да си летя на воля? Намерих и единствения запис на песента „Ела“ в двата й варианта, направен от любителска видеокамера от един колега. История.“

Вече ги няма „контрольорите на полети“, сега мога да си летя на воля… Ще оцелея!

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Мария ГрънчароваМария Грънчарова: По време на турбуленция пилотите ми показваха как лети самолетът, бях на 13

 

Илия Ангелов, полет, самолетИлия Ангелов: С първото ми летене със самолет видях различния свят

 

Началото на една страхотна седмица в Лондон – първият полет със самолет на Светослав Лобошки

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg