Игор Марковски: Бях в рая с безмоторен самолет

0

Игор МарковскиИгор Марковскижурналист, актьор

Първият полет не го помня, защото през цялото време съм спял, помня как се качвах на самолета направо по стълбите, тогава нямаше нито автобус, нито „ръкав“, нищо, обаче каките ме черпеха със страхотни бонбони.

За сметка на това първият ми полет с безмоторен самолет беше незабравим! Бях ученик и един ден, незнайно как и защо, с родителите ми обаче, се озовах на летището в Божурище, където по онова време (70-те години на ХХ в.) имаше цял авиоотряд – самолети тип „сандвич“, които пръскаха по полетата около София и същите тези самолети изтегляха на едно въже безмоторни самолети.

Времето беше идеално – топло, сухо, нямаше вятър и изведнъж бях на борда на такъв самолет. Кабината му – по онова време – за мен изглеждаше голяма, а години по-късно съм имал възможност да видя отблизо такъв самолет – че то кибритена кутийка тази кабина – но през очите на детето всичко изглеждаше огромно. Изтеглиха ни в небето, освободиха въжето и изведнъж разбрах, че съм попаднал в Рая.

Нямаше никакъв шум! Абсолютно никакъв! Пилотът явно беше опитен (за съжаление не си спомням името му) и летяхме 30 минути, дори е правилно да се каже, че плувахме в синьото небе. Нямаше и облаци. Гледах долу тук-там някоя и друга кола, имаше и хора, всичко ми изглеждаше като детски конструктор с играчки, които бяха живи и се разхождаха насам-натам. От време на време минаваше и някоя и друга заблудена птица, която ни поглеждаше учудено, но всеки си продължаваше по пътя.

Игор МарковскиПосле ме хвана страх, защото започнахме да правим завои и когато завивахме наляво нещо скърцаше ужасно. Бях си глътнал граматиката и не питах, но явно очите ми са били много големи, тъй като ме попитаха да не би нещо да ми е лошо. Колко съм бил наивен – отговорих, че нещо не сме смазали както трябва пантите и скърцаме – пилотът почти не се разплака от смях. Така и не разбрах какво пък толкова смешно казах – ние си скърцахме така сериозно, че можеше и да се счупи нещо.

Кацнахме успешно и когато ме вдигнаха на ръце, за да ме свалят на земята разбрах, че този самолет има само едно колело.

След този полет другите не бяха толкова интересни за мен. Имал съм и куриозни случки – например на връщане от Рим имаше мъгла в София, кацнахме в Букурещ и всички пътници закупили билети от БГА „Балкан“ (тогава) останаха да чакат рейсове, които да ги закарат до България, а останалите ни върнаха обратно в Рим, настаниха ни в хотел и на другия ден летяхме пак за София и – А! Мъгла! – обаче не кацнахме в Букурещ, нито в Пловдив, въртяхме се още 20 минути и най-накрая се приземихме. Весели случки от онези времена…

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg